51 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ èçäàíèå çà åíåðãèéíà åôåêòèâíîñò които трябва да отговарят сградите от енергиен клас А с близка до нулева енергийна консумация. Те не само трябва да консумират съвсем малко енергия, но и сериозен процент от тази енергия трябва да идва от ВЕИ, разположени на място или в близост. Други европейски страни възлагат големи надежди в това отношение на слънчевата енергия иразполагатпокривни соларни панели на голям процент от жилищните и обществените си сгради. България е облагодетелствана от местоположението си, но въпрекитова сградите със соларни покриви се броят на пръстите на едната ръка, дори и в София. Това трябва да се промени и, подобно на други страни, у нас също да се реализира проект „10000 соларни покрива”. А защо не и милион? България е прекрасно място за соларна архитектура. Често, когато се обсъжда напредъкът на България в областта на технологиите, намаляващи въглеродните емисии, като фактор се изтъква опасността ЕС да ни порицае за неизпълнените ни международни ангажименти в тази област. Всъщност най-вече този напредък е важен за нас самите и за децата ни, за да ни осигури едно по-добро бъдеще, в което ще има по-чист въздух, икономично ползване на ресурсите ни и устойчиво развитие, а нежеланите климатични промени ще бъдат спрени. Моето личномнение е, четемповете, с коитоБългария и други страни в региона работят по постигането на целите на Парижкото споразумение относно изменението на климата, в момента са крайно недостатъчни. Най-вероятно, след няколко години, когато бъде направен анализ на постигнатото в ЕС, ще се наложи изискванията към сградите да бъдат още допълнително завишени. Затова и се стараем обучението в магистърската ни програма да е достатъчно богато и задълбочено, за да осигури нужния потенциал от знания и в бъдеще. Трябва да призная, че преподаването в тази магистърската програма е предизвикателство и голямо удоволствие и за нас, преподавателите, защото е в област, в която има невероятен напредък в последните години. Соларната архитектура се обединява с информационните технологии за интелигентни сгради и градове, които допринасят за пестене на енергията и за подобряване на средата на живот, както подобава да бъде в XXI век. Повече информация замагистърската нипрограмаможе да бъде получена на адрес: eec.uacg.bg. В резултат на обучението си в 3 семестъра (2 учебни и един дипломен) магистърът експерт по енергийна ефективност в строителството трябва да придобие следнитенай-общиумения: даимафундаменталнипознания върху концепцията за устойчиворазвитие, която се явява рамка за по-нататъшното развитие на човечеството в посока избягване на климатичните промени и причините за тях; да разработва сградни проекти, като във всеки един техен етап е в състояние да взема решения в посока максимално възможна енергийна и ресурсна ефективност; да е в състояние да разработва проекти за реконструкция на сгради с цел повишаване на тяхната енергийна и ресурсна ефективност; да владее познания в областта на пасивните сгради, които да му позволяват да участва в проектирането им; да владее необходимите познания в областта на възобновяемите източници на енергия с цел интегрирането им в сградите и селищата; да систематизира, анализира и използва възможностите за реализиране на проекти в областта на енергийната ефективност в строителството, финансирани от ЕС. Студентите отпървия випуск на магистърската програма се очаква да се дипломират в началото на 2018 г. Бихте ли казали какъв е интересътна студентите към магистърската програма? В първата учебна година в магистърската ни програма се включиха 7 студента, повечето оттях – архитекти и строителни инженери, завършили в УАСГ или в други висши строителни училища. Всички наши студенти са работещи и по тази причина организираме обучението в удобно за тях време. Определено мога да кажа, че всички те са в програмата заради знанията, които могат да получат в нея. Това им позволява да погледнат на проектирането под нов ъгъл, който им е нужен, за да реализират сериозните изисквания към бъдещите сгради, които ще създават тепърва в дългия си професионален път. Надяваме се през следващата година броят на студентите да се увеличи. Основание ни дава все по-засиленият интерес към тази тематика у младите хора, в частност у нашите студенти от другите специалности на УАСГ. Говорейки за енергийна ефективност на сгради, и като преподавател, пряко ангажиран в тази тематика, бихте ли споделили очакванията си относно изпълнението на изискванията на ЕС за сгради с ниска консумация на енергия? Наскоро ЕС отчете, че работата в направление изграждане на енергийно-ефективни сгради не е на желаното ниво, което да осигури нужните огромни енергийни спестявания и намаляване на въглеродните емисии с 95%, така че да се ограничи глобалното затопляне до 1.5 градуса над средните за XX век нива. В нашата страна изоставането е още по-голямо. Броят на пасивните сгради у нас е незначителен, както и броят на проектантите, които са обучени да създават такива сгради. Все още има много работа в тази посока. В Наредба №7 за енергийната ефективност са посочени критериите, на
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==