55 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 2'2017 довършителни работи Р Е К Л А М А ефективни нови строителни технологии, биониката е в разцвета си. Характерно за използващите този стил е, че влагат минимални средства с максимална функционалност и естетически резултати. Приложението е предимно в развлекателни центрове, опери, театри, кина, ресторанти и търговски обекти, но започва да се открива и в жилищни проекти. Определено се очертава като стил на бъдещето. Природата като извор на изобретателност Биониката е възстановената връзка между природните и новосъздадените от човека форми, резултат от сътрудничеството между природата, изследователи, инженери, архитекти и дизайнери. На природататук се гледа като на пример за изобретателност. Вместо да ятретираме само като доставчик на суровини, можем да се обърнем към нея като към „учител”, чиито уроци вдъхновяват създаването на иновации. Живите системи са примери за структури, които функционират с оптимална надеждност и с оптимални форми за спестяване на енергия и материали. Що се отнася до интериорния дизайн, Пътят на биониката до интериорните решения Биониката съществува като отделна научна дисциплина от 1960 година, когато в Дейтън, Охайо (САЩ) се е състоял първият симпозиум на тази тема. На него учените бионици избиратдевиза „Живите прототипи –ключ към нова техника”. Много преди това Леонардо да Винчи многократно е използвал този подход, например, когато се опитва да конструира летяща машина на базата на структурата на крила на птица. Преди да навлезе в интериорния дизайн биониката се използва в архитектурата. Редица сгради-шедьоври са създадени, вследствие имитация на природни форми. Може би най-емблематичната от тях е Айфеловата кула, построена на база на проучвания върху бедрената кост при човека. Швейцарскиятпрофесор по анатомия Херман фонМайер 40 години преди изграждането на кулата открил, че главата на бедрената кост, на мястото където влиза в ставата, е покрита с мрежа от малки костички, благодарение на които цялата тежест на тялото се разпределя по такъв начин, че тя да не се чупи. През 1889г. Густав Айфел построява Айфеловата кула, като използва метална решетъчна конструкция по модела на структурата, документирана от Майер, итова се приема за един от най-ранните примери за използване на биониката в архитектурата. По-късно се появяват много други архитектурни бионични форми, като операта в Сидни, чиято архитектура имитира отворени лотосови листа, стадиона с форма на птиче гнездо в Пекин и националната опера в Пекин, която повтаря очертанията на капка вода. От архитектурата биониката се пренася в интериора през 20те години на XX-ти век. Но като независим стил се формира 50 години по-късно. Днес, когато все повече се търсят екологични и енергийно ɂɡɩɨɥɡɜɚɧ ɡɚ ɜɴɬɪɟɲɧɢ ɢ ɜɴɧɲɧɢ ɫɬɟɧɧɢ ɨɛɥɢɰɨɜɤɢ ɫɬɪɨɢɬɟɥɧɢ ɤɨɧɫɬɪɭɤɰɢɢ ɦɨɧɬɚɠ ɧɚ ɨɤɚɱɟɧɢ ɬɚɜɚɧɢ ɢɧɬɟɪɢɨɪɧɢ ɩɪɟɝɪɚɞɢ ɡɚ ɞɨɦɨɜɟ ɢ ɨɮɢɫɢ ɩɪɢ ɩɨɥɚɝɚɧɟ ɧɚ ɫɝɥɨɛɹɟɦɚ ɨɫɧɨɜɚ ɡɚ ɩɨɞɨɜɢ ɧɚɫɬɢɥɤɢ ɮɚɫɚɞɧɢ ɫɬɟɧɢ ɡɚ ɬɚɜɚɧɫɤɢ ɩɨɦɟɳɟɧɢɹ ɈȼɄ ɫɢɫɬɟɦɢ ɜ ɨɛɳɟɫɬɜɟɧɢ ɫɝɪɚɞɢ
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==