През последните години сме свидетели на задълбочаваща се енергийна криза, свързана със значително увеличаване цените на основните енергоносители. За да се намали влиянието на вносните енергоносители е необходимо те да се използват по-икономично, а също така да се разкриват алтернативни местни горива и технологии за тяхното производство и използване. Биомасата е един от значителните източници за алтернативна местна енергия. Нейното значение нараства, като се има предвид, че тя може естествено да се възобновява. Съществен принос за увеличаване на енергопроизводството от възобновяеми енергийни източници ще дойде от биомасата чрез използването и за отопление и комбинирано производство на топлина и електроенергия. За съжаление потенциалът на биогоривата и възможностите за тяхното по-ефективно използване са все още недостатъчно популярни. Неутралният характер на биомасата по отношение на съдържанието на въглерод, относително равномерното географско разпределение и потенциално атрактивни цени, правят биомасата обещаващ енергиен източник в много страни в света. Водещи страни по отношение използване на биомасата в Европейския съюз са Австрия, Дания, Финландия, Германия, Швеция, Франция. Най-често използваните съвременни горива са първичния материал или съпътстващите основното производство продукти от дърводобивната, дървопреработвателната и мебелната промишленост, както и от земеделието (дърва, вършина, клони, трици, трески, слама, люспи, отпадъци при кастрене на овощни дървета и т.н.). Освен това, все повече намира приложение преработването на суровия материал в пелети и брикети. Биомасата е единствения възобновяем енергиен източник, който пряко се конкурира с изкопаемите горива, за това и развитието на иновациите, технологиите и системите може да допринесе за навлизането на биомасата на пазара за твърди горива. Започнаха активни изследвания и разработки в сферата на алтернативната енергетика. И не на последно място много разработки в областта на биоенергетиката, т.е. в сферата на промишленото използване на биомасата в т.ч. и на дървесната биомаса за получаване на топлинна и електрическа енергия. Приносът на биомасата в такъв случай би бил значителен за увеличаване на количеството електро- и топло-енергия, генерирана от възобновяеми източници, в съответствие с европейските и глобалните стратегии и екологичната политика. На световния пазар се появиха различни видове дървесни горива, които могат да се използват с висок К.П.Д. Това са: Дърва за огрев; Енергийни трески; Дървесна кора; Стърготини, талаш; Дървесни пелети; Дървесни брикети. Твърдите биогорива се делят на първични и вторични. Първичните биогорива се произвеждат от първична биомаса, която има природен произход и се използва за пръв път. Преди всичко това са отпадъци от първичното преработване на биомасата или продукти създадени (отгледани) или добити специално за енергийно оползотворяване. Например: Отпадъци от дърводобива, дървообработването и производството на мебели (нераздробена и раздробена биомаса,дърва за огрев, изрезки, трески, кора, сърготини и талаш); Отпадъци от растениевъдството (слама, лозови пръчки, слънчогледови люспи и др.); Биомаса от енергийни култури (мискантус, бързорастящи тополи и върби, синара кардункулун) и др.; Торф; Лигнин. Вторичното биогориво се произвежда от вторични суровини т.е. суровини, които вече са използване за други цели. Например: Биомаса от твърди битови отпадъци, отпадъци от жизнената дейност на човека и животните; Вторична дървесина-опаковки, строителни отпадъци, мебели и др. Първичната биомаса, като правило еднозначно се признава и третира в качеството на „зелено” екологически чисто и СО 2 неутрално гориво. Вторичната биомаса не винаги се признава за екологически чиста, поради възможност да съдържа вредни синтетични вещества. Трябва да признаем, че нейното енергийно оползотворяване в промишлени предприятия, съдейства за намаляване на вредните емисии в резултат на нерегламентирано депониране на тези отпадъци около селищата. За енергийни цели биомасата може да се използва без допълнителна обработка или с малка допълнителна обработка. Това позволява да се намали себестойността на определен енергоносител. За осигуряване на максимална ефективност от използването на определен енергоносител, а също така неговото транспортиране и съхраняване найчесто има смисъл да се осъществи допълнителна дълбочинна преработка. Преди всичко такава преработка е свързана с хомогенизация на продукта, намаляване на влажността му, компактиране (десификация), повишаване насипната плътност на биомасата и др. В резултата на дълбочинните преработки се получава качествено нов продукт така нареченото рафинирано биогориво. Преди всичко това са екопелети и екобрикети. На страните от Европейския съюз се пада около 50% от общото производство на пелети в света. При това 28-ЕС страни консумират 80% от пелетите, произведени в света. САЩ произвежда около 30% от общия обем, а използват половината от произведените от тях пелети. В момента в сектора на биоенергетика повече и по-често чуваме за торефицирани пелети. Какво е торефикация? Методът се състои в термична обработка на раздробена суровина до температури 300 °С В този процес влагата е намалена и хемицелулозата е изгорена. Пролучава се продукт с висока твърдост, която е нареченторефицирана биомаса. Преимуществото на торефицираните пелети е по-голямо количество топлинна енергия при изгарянето. При трески (чипс) тази топлинна енергия е 7,4-11,4 MJ/кг, при традиционните дървесни пелети - 17-18 MJ/ кг, а при торефикация пелети - 21-22 MJ/кг; По-високо съдържание на калории: за трески - 1767-2722 ккал/кг, за традиционни дървесни пелети - 4059-4298 ккал/кг, а за торефицирани пелети - 5015-5253 ккал/кг; Почти пълна липса на влага: за трески - 30-50%, за традиционните дървесни пелети - по-малко от 10%, а за торефицирани пелети - по-малко от 1%; Висока обемна плътност. При по-голяма част от: треските - 250 - 400 кг/m³, при традиционните дървесни пелети - 650 кг/m³, а при торефицирани пелети - 900 кг/m³ . Висока енергийна плътност: за трески - 815 кВт/m³, за традиционни дървесни пелети - 3150 кВт/ m³ а за торефицирани пелети - 5085 кВт /m³ В допълнение, следва да се отбележат редица други полезни свойства на торефицираните пелети. При съхраняване в помещения с повишена влажност на закрито традиционните дървени пелети обикновено се разпадат след известно време. Торефицираните пелети не подлежат на разпад. Те могат да се съхраняват за по-дълъг период от време, без загуба на полезните свойства и характеристики. Енергия от биомаса Д-р инж. Димитър Младенов, Асоциация за енергийно оползотворяване на биомасата
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==