56 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 4'2016 строители Р Е К Л А М А разпорът може да се поеме или с обтегач, едновременно служещ за окачване на тавана и за предварително напрягане на арката, или с контрафорси - това най-често са напречни стени, трибуни и други помощни елементи от конструкцията. Независимо дали арката е пълностенна или решетъчна, височината на сечението не е голяма, тъй като огъващите моменти са относително малки. Ориентировъчно височината на пълностенна арка се приема между 1/50 и 1/80 от отвора, а на решетъчната - между 1/30 и 1/60 от отвора. Поради големите дължини, арките се конструират на отделни елементи, удобни за транспорт, които се свързват на място при монтажа. Преход между равнинни и пространствени конструкции В процеса на оптимизиране на равнинните ферми се достига до идеята за пространствено кръстосани прътови системи. Те са съставени от линейни елементи, пресичащи се под ъгъл от 35° до 50°, така че се образува структурна решетка с мрежа по долна повърхност, мрежа по горна повърхност и междинни пръти. Обикновено се сглобяват натерена и следтова се вдигат на проектна кота. Съвместната пространствена работа на пресичащите се елементи повишава коравината и устойчивостта на конструкцията - за покриване на един и същ отвор височината на кръстосано-прътовата конструкция се намалява повече от два пъти в сравнение с обикновеното покритие от отделни равнинни гредови елементи, и е в рамките на 1/16 до 1/20 от премоствания отвор. Тази система е целесъобразна при покриване на площи, близки до квадрат, кръг или правилен многоъгълник. За облекчаване на основното поле се използват разтоварващи конзоли, достигащи до 0.20÷0.25 от размера на полето, или вантова система, на която се окачва структурната и време за монтаж. Арките се оказват по-изгодни от гредовите и рамковите схеми по разход на материал. Различни по своите очертания, те са достатъчно впечатляващи и подходящи за спортни зали, изложбени павилиони и др. Теоретично една арка, очертана по квадратна парабола, е най-икономична, обаче практиката е доказала, че при очертание по дъга от окръжност няма съществено увеличаване на усилията, но пък има значително опростяване на конструирането, изработката и монтажа. Ако статическата схема е със запъване при опорите, разпределението на огъващите моменти по протежение на конструкцията е оптимално, но се налагат тежки фундаменти и отчитане на напреженията от температурни въздействия. Именно затова най-разпространени са двуставните арки - те се деформират леко поради свободното завъртане в ставите при опорите, а това не позволява съществено увеличение на усилията от температурно въздействие и поддаване на фундаментите. Самото фундиране не е тежко, а поставянето на обтегач под нивото на пода допълнително го облекчава. Ако арката е над стени,
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==