70 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 3'2016 строители Полагането на паркет става по два начина – чрез коване или чрез лепене. Ако паркетът се полага чрез коване, подовата подложка трябва да има достатъчна дебелина, за да задържи пирона в себе си. В този случай подложката се изпълнява като черно (просто) дюшеме, върху което се наковава паркетът, или като бетонна подложка (циментова замазка с дебелина минимум 4cm), в която са заложени летви с напречно сечение 2/4cm на разстояние, подходящо за дължината на конкретните паркетни елементи. Във всички случаи заковаването става в глъба, така че, след наместване на съседната дъсчица, да не се вижда пирончето. Коването е задължително, при дължини на елементите над 120cm. В съвременното строителство все почесто се използва лепенето. При този начин подложката е масивна, а залепването става със специално лепило (възможностите самного - на водна основа, полиуретанови двукомпонентни, спиртни монокомпонентни лепила). Добре е масивната подложка (която може да е от циментова замазка, OSB или шперплат) да се изпълни върху пласт топлоизолация и полиетилен. При всички случаи подложката (единична или съставена от пластове, при т.н.„плаващи” подови настилки) трябва да поеме малки денивелации, да осигури поемането на неизбежния ударен шум и да допринесе за перфектната топлоизолация. Вече има подложки, разработени специално за варианта „плаващ” под, които са с много добра плътност, висока носимоспособност и възможност за избор на звуко- итоплоизолационната им способност според предназначението на помещението. Над подложката се изпълнява същинската подова настилка. Дюшеме, паркет, масивен паркет, трислоен паркет Дъсчениятпод, познат като „дюшеме”, се прави отиглолистни рендосани талпи в две разновидности: „прост дъсчен под” и „обикновен дървен под”. Най-често срещаните размери на напречното сечение на елементите са дебелина от 3,5 до 5,0cm и ширина от 7÷16cm. При простия под талпите са наредени една до друга, и затова той почти не се използва в жилищни помещения. При обикновения под талпите се свързват лямо, но специално се търси усещане за уют и красота. Иглолистнатадървесина е с най-малкаплътност, но също има добри якостни показатели. Обикновено тя се използва за дюшеме. На пазара се предлагат подови настилки и от много други видове естествена дървесина. Кленът е млечно-бял, с лек червено-кафяв тон. Дървесината му има доста еднородна текстура, обикновено с прави влакна, но е твърда и тежка, с добри якостни показатели. Бялата акация е с красива текстура, с ттвърда, трайна и елстична дървесина. Черешата е с жълтеникава, до розово-кафява, дървесина, която потъмнява с времето. По твърдост е доста по-мека от дъба (3,0÷3,3 по скалата на Бринел). Налични са и настилки от най-различни видове екзотична дървесина - тик, палисандър, марбау, венге, бамбук и др., но засега няма да се спираме на техните качества. Структура на подовата настилка Подовата настилка обикновено се състои от два пласта: подложка и същинска настилка. Подложката трябва да осигури здрава, равна и неподдаваща основа за истинската подова настилка, като заедно с това поеме и част от звуко- и топлоизолацията между помещенията на два етажа, когато това е необходимо. Видът на подложката зависи от начина на полагане на същинската настилка. При полагане на дюшеме върху монолитна подова плоча, талпите (дъските) се коват във фалца върху скара от дървени бичмета през около 60cm. Под бичметата се полагат меки подложки отмушама, дървесно-влакнести плочи и др., а пространството между бичметата се запълва със сух пясък.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==