Списание СТРОИТЕЛИ | брой 3, 2016г.

40 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 3'2016 строители Арх. Гълъбов, една от най-актуалните теми, когато говорим за съвременна и архитектура на бъдещето, е устойчивото строителство и „зелените“ идеи. Какви сатенденциите в нашата страна? В последните десетилетия градовете се развиват по начин, който е неразумен и неустойчив, предопределян главно от финансови интереси. Градовете са причина за генерирането на вредни емисии, създаващи заплаха за планетата чрез предизвикването на климатични промени. Наша отговорност е да обърнем тенденцията, обществото да осъзнае, че нашите градове и сгради трябва да се съобразяват със законите на природата. Устойчивото строителство не е избор, то е наше задължение като професионалисти. Устойчивото развитие е заложено в глава 1, член 1, алинея 1 на ЗУТ, но въпрекитова качественото, устойчиво строителство у нас, е рядкост. То не само не е стимулирано, но е подтискано. За съжаление в отговорните министерства и парламента няма осъзнаване на проблема, липсва експертиза, липса на желание да се вслушатв съвета на специалистите. Кои са факторите с приоритетпри проектиране на сградния фонд за изграждане на устойчива среда? По данни на европейската комисия сградите са отговорни за 36% от вредните емисии. Градовете ни трябва да се преосмислят. Това, коетовпоследните годинидискутираме с колеги от Европа, е нуждата от подчертаване на синьо-зелената инфраструктура (водите и зелените площи), коятое загърбена вповечето устройствени планове у нас. Градовете би трябвало да се развиват около синьо-зелената система. Да се отчете промененият вече климат, да се заложат мерки за адаптиране към новия климат, за да не се допуска това, което се случи в Мизия. Нашите градове трябва да бъдат преструктурирани в нискокарбонни, да са максимално „зелени“. Всяка нова или реновирана сграда трябва да стане нискоенергийна и с нисък карбонов отпечатък. Залагане на цел за енергийна ефективност Клас „С“ при проекти, финансирани с обществени средства, говори за некомпетентност, липса на управленческа визия и неразбиране на нуждите на обществото. Енергиен клас „С“ при сградите може да се сравни с автомобил, харчещ80-100 литра гориво на сто километра. За голямо съжаление политиците с отговорности пред обществото не разбиратролята си. Съветите на експертите възприемат като обида и избягват диалог с професионалистите. Какво трябва да се промени според Вас? Нормативната ни уредба има нужда от цялостна промяна, от цялостен анализ с участието на всички браншови организации. Да се набележат проблемите и след това да се преработи основно. Актовете ни не са съгласувани един с друг, някои са много лошо „преведени“. В САЩ преди около 3 години влезе закон за „зеленото“ строителство, според който всеки обекттрябва да отговаря на предварително разработени стандарти за качество и опазване на природата, в зависимост от климата, икономическото положение и т. н. на съответния щат. Има една референтна рамка, в която трябва да влезе съответният проект. Този модел според мен трябва да стане задължителен и в България, защото решава проблемите с лошото планиране. На архитекти, урбанисти, ландшафтни архитекти, инженери трябва да се дадат повече правомощия и да се повишат техните отговорности. Иметона архитекта трябва да се добави задължително в разрешението за строеж, да е яснона всички кой стои зад проекта и да се изисква от него. На сградите трябва да се гледа като на дългосрочен актив. Всички строителни разрешения, всички договори за проектиране трябва да видим (в общ регистър) и да се качват на сайта на общините, за да се види, ако има лоши практики. Настояваме управляващи да дадат шанс на браншовете да се регулират от самите браншови организации, да се дадат повече правомощия на съсловните организации, защототе познават индустрията и участниците и могат лесно да прекратят недобри практики. Повече доверие в браншовите организации ще помогне по-бързо да преобразим средата в която живеем, да я направим поздравословна, по-функционална, повдъхновяваща. Устойчивото строителство не е избор, а наше задължение като професионалисти Разговор с арх. Николай Гълъбов, Зам. - председател на КАБ

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==