64 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 6'2014 строители Р Е К Л А М А Р Е К Л А М А тонови плочи, напрегнати след бетонирането. Вътрешният стоманобетонен цилиндър е с дебелина 45cm при основата и 25cm в горната част. Външният цилиндър е с дебелина 50cm в основата и 30cm в горната част. Стените на подземната част са с дебелина 60cm. Фундирането е пилотно и достига на дълбочина до 25m. По външната стена, която отговаря на външния периметър, са изпълнени над 4000 отвора, всеки от които отговаря на различен вид прозорци. Отворите наподобяват своеобразна мрежа от модули, като на пръв поглед са случайно подредени. Именно поради тази причина се налага външният периметър да представлява стоманобетонова стена, тъй като не могат да бъдат конструирани равномерни вертикални елементи, които да предаваттоварите към основата. Двата стоманобетонни модула са свързани помежду си посредством радиално разположени стоманени греди с отвори, които позволяват по – гъвкаво разполагане на инсталациите. Предвид факта, че конструкцията на сградата се състои от два цилиндъра, единият от които е с по – малки размери и се съдържа в другия, хоризонталните усилия се поемат от периферията, чиито инерционен момент е много по – голям от този на ядрото. Също така, стройността на кулата може да бъде определена като умерена, което в допълнение към елипсовидната форма, означава, че хоризонталните усилия, породени от вятър не са меродавни за цялостната устойчивост на кулата. В същото време, усилията от сеизмичните въздействия, за които е осигурена сградата, в съответствие с действащите в Испания по време на строителството норми и стандарти, се оказват по – малки от ветровото натоварване. Предвид особената геометрия на сградата, особено на периферния цилиндър, който е с множество различни отвори за прозорци, монтажа на армировката се оказва предизвикателство. На практика е приложена система от армировъчни клетки с широчина равна на основния избран модул – 92.5cm, които впоследствие се снаждат с останалата част от армировката в стените и се подсилват с допълнителна армировка на местата с максимални усилия. Всяка клетка се състои от десет модула и се монтира върху изпълнената на място конструкция, с кривина съответстваща на необходимия радиус. Най- същественият елемент от конструкцията на стените се среща например на местата, където се съединяват два модула за прозорци. Елементът представлява стабилен кръст от стомана, поемащ натоварването от горните клетки, което от своя страна чрез дюбелна връзка от автоматично заварени дюбели (посредством заваръчен апарат тип „Нелсон”) се концентрира и предава към долната част. От там усилията отново се преразпределят към стоманобетона. посредством аналогична дюбелна връзка. Материалите при този особен тип връзка са оразмерени в еластичен стадий. За подпомагане поемането и впоследствие разпределянето на усилията, са използвани допълнителни стоманени елементи, наклонени под ъгъл 45º към кръстовидния елемент, както в горната му част, така и в долната, като на някои места това се постига с валцувани профили тип НЕВ, разположени по аналогичен начин. Един от важните допълнителни товари по време на строителството, който е взет предвид на етап проектиране е натоварването от крановете. За поемането му се налага част от укрепващите греди, които свързват ядрото със стоманобетоновата периферия на сградата да бъдат монтирани по-рано от необходимото предвид взаимодействието
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==