50 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 6'2014 строители при големи подпорни разстояния. Но освен това изпълнява ролята и на горен ограждащ елемент и влиза в състава на покрива. Подпорните разстояния, които могат да бъдат покрити с черупки са големи - 30, 60, 90 и повече метри, при малка дебелина на черупката - от 1.5 до 8 сm при стоманобетонните, а при стоманените става въпрос за няколко милиметра. Дебелината обикновено се приема еднаква, но на някои места, изпълняващи функция на диафрагми и бордови греди, може да се увеличи. През годините конструктивните форми са претърпяли развитие и постепенно са адаптирани към преодоляването на по-големи отвори и подпорни разстояние. За пример, полусферичният купол на Новосибирския театър има основа 55,5 метра, дебелина на черупката 8см. А куполът, покриващ стадион Пуерто Рико, с диаметър 95 метра, има дебелина 15 см, или дебелините им са около 1/500 или 1/750 от диаметъра. Периодът между 20-те и 60-те години на миналия век се счита за „златния период на тънкостенните черупки”. Това е периодът, в който в инженерно отношение значително се развиват тези конструкция и започват все по-често да се прилагат за покриване на големи пространства на производствени, търговски и обществени сгради. Едни от значимите имена оттози период, дизайнери със съществен принос за популяризирането и развитието на черупковите конструкции, са Пиер Луиджи Нерви, Едуардо Торойа, Феликс Кандела. Класификация на черупките Има различни критерии, по които може да бъдат категоризирани черупковите конструкции. Спрямо материала, използван за носещата черупкова конструкция, най-разпространените биват от: стоманобетон, стоманени листове, шперплат и др. Всеки от тях има различни свойства и технически характеристики и в голяма степен определя формата на сградата. Има и такива конПомещенията за подслон с единична или двойна кривина датират от дълбока древност, и имат различни проявления и като форми, и като материал. Един от първите материали, използван за създаване на черупка, е камъкът. Малко по-късно зидария – от тухли, камък. Развитието на тухлените сводове и куполи през Средновековието даватласък на развитието на пространствени конструкции с по-сложна форма и големи отвори, изградени от различни материали. Много структури тип черупки са изградени с с цел осигуряване на покриви за храмове, катедрали, паметници или други сгради. По-голяма част от съществуващите и до днес черупки са изградени от бетон и на покъсен етап – от стоманобетон. Често срещана е практиката на използване на предварително напрегнати стоманнобетонни конструкции, какъвто е примерът със строителството на една емблематична сграда с черупково покривно покритие – Операта в Сидни. Друг пример е използването на бетон, армиран със стоманени фирбри. Такава е конструкцията на L'Oceanogrђfico. Черупката изпълнява носеща функция ито Тънкостенни пространствени конструкции L'Oceanogrђfico
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==