Списание СТРОИТЕЛИ | брой 5, 2014г.

50 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 5'2014 строители цименто-водни суспензии, епоксидни и полиуретанови смоли. Изисквания към хидроизолационните системи За правилния избор на хидроизолационна система трябва да се познават експлоатационните въздействия върху конструкцията, и на тази база да се избере хидроизолационна система, която да удовлетворява изискванията. За да осигуряват експлоатационна надеждност и дълготрайност, хидроизолационните системи трябва да отговарят на няколко изисквания: Да са водоустойчиви, топлоустойчиви, пукнатиноустойчиви, корозионноустойчиви, да иматпонижена водопопиваемост, да са ремонтопригодни. Важна характеристика на всеки един хидроизолационен продукт или система е механичната устойчивост на материалите. Тя характеризира възможността на материалите да поемат натоварвания (удар, пробиване, ветрови подем), приложени върху тях. Изпълнение на мазани хидроизолации За качественото изпълнение на изолацията и последващата надеждност и нейната дълготрайност от голямо значение е стриктното спазване на определени технологични операции и коректното им изпълнение. Първият важен етап е подготовката на основата. Тя трябва да е здрава, да няма пукнатини или други деформации. В редица случаи за подравняване на основата се изпълнява цименто-пясъчна замазка с дебелина 2-3cm, ако е неармирана, и 4-6cm при армирана замазка. Замазката трябва да е гладка, почистена, да няма остри ръбове или стърчаща армировка, които биха повредили изолационното покритие. Влажността на основата също е от значение за полагането на изолацията. Някои изолационни покрития изискватосновата да бъде предварително овлажнена, а при полагане на битумни и полимерни състави, например, основата трябва да е суха. Преди полагане на мазаната изолация основата трябва да се грундира. След което в няколко слоя се нанася мазаната хидроизолация. Често, за повишаване на якостта на опън, може да се положи армираща тъкан. Тя се изпълнява от влакна – полиестерни или стъклени. Слоевете на мазаната изолация се нанасят с четка, валяк или чрез разпръсквателна дюза. Когата изолацията се изпълнява в няколко слоя, нанасянето на следващия поред трябва да се извършва след като предходният е много са и по-пукнатиноустойчиви. Също както при APP мушамите, те притежават повишена устойчивост на стареене и дълготрайност. Битумните и битумно-полимерните мушами се предлагат с армиращ пласт в средната третина на дебелината на мушамата. Битумните мушами се полагат върху основата чрез газопламъчно залепване, при което трябва да се разтопи долната страна на мушамата, за да прилепне към основата. Затова и минималната дебелина на мушамите е около 3mm. Армиращият пласт може да бъде стъклен воал, синтетична тъкан, нетъкан полиестер, полимерно фолио, тъкан от растителни влакна, метални фолиа. Когато мушамите се използват като завършващ слой на хидроизолационната ситема, те се произвеждат със защитен слой от минерална посипка или метално фолио. Посипката се изпълнява от фин пясък или шисти, които защитават мушамата от вредното влияние на слънчевите лъчи. Металните фолиа най-често са отмед или алуминий. Често долният слой на битумните мушами се кашира с нетъкан полиестер, с който се създава слой, дрениращ водните пари. Листовите хидроизолации, познати още като фолиа, са изработени на база на полимери. Те обикновено нямат армираща основа. Най-често използваните полимерни фолиа са от: поливинилхлорид (PVC), полиетилен с висока плътност (HDPE), полипропилен (PP), полиизобутилен (PIB) и др. Импрегнационни и инжекционни хидроизолации – прилагат се най-често, когато трябвада се запълнятпукнатиниилиоткрити пори, за да се предотврати проникването на вода. Импрегнационните материали са полимери, разтвори в органичен разтворител (епоксидни смоли, силикони, стирол и др.). За инжекционни състави най-често се използват

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==