84 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 3'2013 строители високоговорителите. Това е голям проблем защото в помещенията може да има движещи се хора, преместване на мебели, понякога се поставят и временни заграждения и завеси и т.н. и всичко това променя акустиката за залата. Ето защо понякога озвучителните системи имат и обратна връзка в смисъл, че отчитат моментната акустика на помещенията, за да настроят параметрите си с цел да постигнат определени зададени цели. Понякога има и оператор, който ръчно настройва системата споредобстоятелствата. А това може да се окаже и оскъпяващ фактор за системата. Конфигурации Съществуват множество реализации на ВСРЗСС, които иматразлични параметри и се прилагат в зависимост от целите и ангажираните средства. По-долу ще кажем няколко думи за трите основни конфигурации. Конфигурацията с пълна директна връзка не използва никакви трансформатори между усилвателя на мощност и озвучителните тела. Тя е най-евтина, но и най-уязвима и е приложима за системи с малък брой озвучителни тела и на малки разстояния. При тази основна конфигурация високоговорителите са най-често от един и същи тип се свързват с проводници с широко сечение, което прави инсталацията по-скъпа. Конфигурацията с трансформаторна връзка на озвучителните тела и безтрансформаторна връзка на усилвателя е компромисно решение между цена и сигурност. Тя се използва тъй като висококачествените звукови трансформатори за мощности над около 600W са или много скъпи, или неподходящи, или просто липсват на пазара и трябва да се правят по поръчка. Конфигурацията с двойнатрансформаторна връзка е най-скъпа, но и най-устойчива. При нея всички усилватели и всички озвучителни тела са изолирани от линията с трансформатори. Тук енергийните загуби са най-големи и цената е най-висока. Тази конфигурация е доста точен аналог на електрическата мрежа, но използвана за звукови цели. Напреженията във ВСРЗСС бяха общо взето безопасни за човека. При първите системите бяха 25V, 30V, 35V и 50V (ефективни стойности). След това се премина към системи за 70.7V (наричани понякога 70V) и 110V. Първата оттези системи получи масово разпространение в САЩ, а втората в Европа. До тук напреженията бяха общо взето безопасни. Изискванията за по-големи мощности доведоха до системи за 150V, 210V, 250V и т.н. транзисторни звукови усилватели с мощност стотици ватове или дори киловати, които могатда работяти от локални акумулатори и по този начин да са напълно автономни за необходимото време. ВСРЗСС са устойчиви на нарочни или случайни къси съединения по елементите на звуковата мрежа. Например окъсяване на един изходен контакт ще изведе от строя в най-лошия случай клонът, в които е включен контакта, но не и цялата система. Основните усилватели на ВСРЗСС е много трудно или дори напълно невъзможно да бъдат заглушени или подтиснати чрез подаване на сигнали от контактна точка в някоя част от звуковата мрежа. Атова означава че студиото, което управлява мрежата, винаги ще има контрол върху нея. Изключването, или повреждането на няколко озвучителни тела, обикновено няма тежки последици за ВСРЗСС, тъй като тя е проектирана така че до една озвучавана точка да достигат сигналите от няколко високоговорителя и едва ли е възможно всичките те да се извадят строя. Част от системите имат контролни микрофони и други средства, чрез които могатда откриятдали всички озвучителнитела работятнормално. Контактите на ВСРЗСС, където се включват озвучителните тела, обикновено са труднодостъпни за злоумишлени действия и лесни за проверка. Силата на сигнала от озвучителните тела може да се регулира локално, но не винаги може да се изключва напълно, което гарантира, че звуковите съобщения винаги ще бъдат приети. След изграждане на инсталацията има още един етап за оценка или дори препроектиране, защото акустичните характеристики на окончателния вид на помещенията може да се окаже различен от очаквания. Монтажът и доработката на ВСРЗСС може да изисква строително-монтажни дейности и преработка на проекта за вътрешна архитектура на помещенията. Най-добрите ВСРЗСС, използванив концертни и конгресни зали, театри, опери и на други подобни места, са почти невидими. Инсталациите и акустичните тела обикновено се вграждат в стените, тавана, определени мебели включително и столове и седалки и изобщо навсякъде, където се счете за необходимо. Дори и озвучителните тела под формата на тонколони да се виждат понякога, което е характерно при по-евтините и понабързо изградени системи, то системата като цяло трябва да създава впечатление че звукътидва отводещия, изпълнителя, оратора или от сцената, а не оттонколоните или
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==