42 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 2'2013 строители Р Е К Л А М А Р Е К Л А М А стоманени въжета – ванти, които поемат усилията от пътната плоча и съответното мостово натоварне. Вантите се разполагат по няколко схеми: радиална (ветрилообразна); полуветрилообразно и успоредни ванти в равнината на окачване. Една ванта се състои от едно или няколко въжета, всяко от които от успоредни или спирално усукани телове. Свързващи елементи и анкерни чаши За да се осъществи връзка между стоманените кабели и други конструктивни елементи, трябва да има междинен свързващ елемент. В общия случай краищата на въжетата се закрепват към опорната конструкция посредством специални анкерни устройства. Най-разпространените са т. нар. анкерни чаши (познати още и като „котви”). Анкерната чаша е сравнително скъп елемент, понеже се произвежда чрез леене и механична обработка. Вътрешността й е конична. Отворът за въжето е откъм тясната й част. В разширяващата част на анкерната чаша въжето се разплита на отделните съставящи го телове. Разперени, нишките първо се почистват с киселина, след което се заливат с разтопен цинк, цинк и манган или цинк и мед. Така разперени теловете и свързани със сплави осигуряват по-здраво анкериране на въжето. При по-малко натоварени въжета и по-малки усилия, могат да се използват специални накрайници – „ухо”, разположени в края на въжето, и с които то се прикрепва към други конструктивни елементи. При висящи мостове, характерен момент е връзката между главния кабел и пилона. При пилона кабелът може да минава непрекъснат (над пилона), като сменя направлението си чрез специално устройство – т. нар. седловиден лагер. Кабелътможе и да прекъсва, като се анкерира в анкерни чаши. Превантивни мерки срещу корозия Един от най-сериозните проблеми, който може да възникне, е в резултат корозията на стоманеното въже. Корозионната защита на стоманените въжета се счита за особено важна. Още повече, че въжетата са с най-голяма повърхност на единица маса, в сравнение с елементите с друго напречно сечение (стоманени валцовани или съчетани профили). Корозиралите стоманени въжета са с намалена гъвкавост и носимоспособност. Освен това, корозиралите повърхности са по-уязвими на уморни пукнатини. Размерът на корозията е функция на площта, атакувана от кислород. Корозията на въжетата е повърхностна, когато се наблюдава известно увеличение на диаметъра на стоманеното въже и дълбочинна – когато има разрушаване на материала във вътрешността. Една от мерките за намаляване на корозията е външното боядисване. По-добри и надеждни резултати може да се постигнат при фабрично запълване на празнините между нишките (теловете) с оловен миниум или цинково-прахова паста. Напоследък се ползват нови състави, които се отличават с подобра еластичност и вискозитет, за запълване на празнините между сноповете. Някои примерни са инжекционни състави от полибутадиен-полиуретан, състави на база на восък, епоксидна смола или битум, също и циментов разтвор, пластифициран с полиуретан
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==