36 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 7'2012 строители Определяне на влажността Едни от най-скъпите ремонти в строителството се дължат на необходимостта от отстраняване на проблеми, свързани с несъответствие на нивата на влага в стоманобетонната плоча и оптималното им ниво за конкретен вид настилка. И въпреки че има различни методи и критерии за определяне на допустимото съдържание на влага, най-широко използваните са базирани на относителната влажност на стоманобетона в момента на полагането. Така например, ако подовата настилка е от масивна дървесина, относителната влажност не бива да надхвърля 60%, което е много трудно за постигане. Покритията от обработена дървесина изискват стойност от 70% и дори по-висока. Виниловите настилки могат да бъдат положени при влажност от 75% до 90%, като ниските стойности в диапазона се отнасят за рулонните материали, а високите за плочките. При полагане на мокет, допустимата влажност отново е от 75% до 90%, а епоксидни и уретанови покрития могат да се полагат при стойности 90-95%. При теракот и гранитогрес, влажността не оказва влияние на полагането на подовото покритие. Измерване на влагата в бетона Не много отдавна основнияттест, за определяне дали бетонните подови плочи са готови за инсталиране на настилки, беше пластмасов лист или тест мат: пластмасови плочки се поставят на повърхността на бетона и след 24 часа престой, ако се появи кондензация на вътрешната страна на пластмасата, подът се счита за прекалено мокър, ако липсва кондензация, работата може да продължи. В хода на еволюцията на строителната индустрия се установява, че надеждността на този метод не е достатъчна и популярен става тестът с калциев хлорид. Това е количествена версия на теста с полимерния лист, защото част от пода все още е покрита с пластмаса и запечатана. Но в този случай, калциев хлорид с известно тегло се поставя в запечатаната област и се оставя за 24-часов престой. При отстраняването на листа, калциевият хлорид се претегля отново, за да се определи всяко увеличаване на теглото поради абсорбиране на влагата от повърхността на бетона. Съществуватняколко електронни инструменти за измерване на влагата в бетона, но те обикновено работят на един и същи отделните листа фолиа и как да се съединят, за да се постигне желания ефект. От значение също е прикрепването на фолиото към стените, стъпващи на фундамента, както и оформянето на критичните детайли като отвори и преминаване на инсталации. Важен показател при избора на такава система е дълготрайността – как реагира изолацията на цикли на намокряне и изсъхване, както и на биологични атаки от микроорганизми в почвата. Що се отнася до радона, установено е, че радиоактивните атоми в него са големи, така че е възможно да се ограничи преминаването им в сградата с помощта на пасивни пароизолационни бариери, с ниска пропускливост. Независимо дали основният проблем е радона или влагата, качеството на пароизолационното фолио, устойчивостта му на пробиване и дългoтрайността трябва да бъдат отчетени при избора на конкретен продукт за пасивната система. Самото фолио трябва да се провери за дефекти и при необходимост да се поправи в процеса на полагане.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==