41 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 5'2012 груб строеж Р Е К Л А М А Р Е К Л А М А когато вече е започнало изпълнението на сградата. Според специалистите отчитането на особеностите още на фаза работен проект може да доведе до постигане на много по надеждна конструкция при значително намалени разходи. Основата промяна, която се изисква е проектантите да започнат да гледат на проблемите с пожарозащитата, като на конструктивни проблеми. Основното предизвикателство е, че няма установена процедура за изчисляване на конструкциите на пожароустойчивост. Работата на конструкцията в условия на пожар е отделно товарно състояние, което поражда различни разрезни усилия от тези при конвенциална експлоатация. Факт е, че стоманобетонните конструкции са напълно в състояние да устоят на всеки един пожар, без допълнителна защита, стига да са оразмерени правилно. Нормативни изисквания Според действащите „Противопожарни строително-технически норми“ съществуват различни изисквания към границата на пожароустойчивост на строителните елементи, в зависимост от изискваната степен на пожароустойчивост на сградите и съоръженията. Изискванията зависят от вида на конструкцията и от конкретните функции на носещия елемент. По правило, най-голяма огнеустойчивост се изисква от вертикалните носещите елементи – стените и колоните. При тях долната граница на пожароустойчивост е 150 минути. Съществуват два популярни подхода да се придадат на конкретен елемент необходимите качества: проектен и при изпълнението. Първият се препоръчва от Кодекса на бетона в Европа и налага консервативни граници за дебелината на покритията на армировката. Тези стойности, на практика свеждат до минимум проблемите с огневото въздействие при бетоннитe конструкции, тъй като този материал е всеобщо признат като отличен пожарозащитен материал. При специални конструкции, като например такива, които носят високо натоварване от възпламеним матриал или такива, при които се изисква оптимизирано проектиране на огнеустойчивостта, е възможно да се предпочете вторият подход. При него се прави анализ на напреженията в конструкцията, който включва ефектите от повишената температура върху бетона и армироъчните елементи и се анализират всички потенциални начини на загуба на структурна устойчивост, както и механизмите за празпределение на усилията в конструктивните елементи. Анализът се извършва без да се отчитат сеизмичните въздействия (не се отчита възможността за едновременно възникване на пожар и земетресение). При плочите, които често имат голям запасот якост, защото работят като непрекъснати елементи в две направления, това в голяма степен подпомага да се подобри поведението при излагане на огън. Имайки предвид това, при нормални конструкции подхода на защита при изпълнението дава възможност и да се оптимизира проектното решение. При някои структури, влиянието на огъня може да бъде посилно, в сравнение с други. Такъв е случаят при птрдварително напрегнатите елементи, особено тези, при които бетоново покритие или защита на котвите е намалено. При тях трябва да се предвиди увеличаване на покритията и проектиране на специална защита.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==