40 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 5'2012 строители По правило, стоманобетонните конструкции имат вътрешна влага – както е известно част от конструктивната вода се запазва по време на целия експлоатационен живот на конструкцията. Това е една от важните характеристики на бетона, който по своята същност има пореста структура. В днешно време, поради стремежа да се постигне повисоко съпротивлението на бетона и по-добра механична устойчивост на натоварване, размера на порите е максимално намален с помощта на химически добавки към бетонната смес. При излагане на част от бетонов елемент на високи температури, влага се опитва да се освободи отматериала, проправяйки си пътпрез порите отвътрешността към повърхността. И при положение, че те са особено малки и не са свързани помежду си, се поражда вътрешно напрежение, което е в състояние да предизвика необратими деформации в материала. Това явление се дължи на разединението, които генерират молекулите на изпаряващата се вода, която генерира вътрешно напрежение, водещо до разрушаване на молекулярната мостове, които свързват различните компоненти на бетона. Тъй като водните молекули се изпаряват, бетонът губи до голяма степен кохезионните си свойства, отслабва механически и освобождава материал под натиска на водната пара. Следствие на тези процеси е възможно отчупване на парчета бетон от конструкцията и излагане на части от армировката на директното действие на огъня. Препоръки За да бъде избегната тази ситуация, проектирането на конструкцията е редно да се извършва при отчитане на всички особености на поведението й при пожар. Трябва да се проведе анализ как ще се държи армираният бетон структурно в условия на продължително излагане на високи температури и се обърне внимание как се променя якостта му с времето и температурата. Този проблем не може да бъде решен с дадена стандартна дебелина, еднаква за всички елементи, при всякакъв вид натоварване и за всички конструктивни решения. Видътна армировката, типътна бетона, марката използвана стомана, предопределят тяхната устойчивост и изискванията за бетонното покритие и наличието на допълнителна защита. Едно от възможните решения е въвеждането на темата за пожароустойчивостта още на етап проектиране. Обикновено, в голяма част от проектите, тази тема се обсъжда на много късен етап, гредата се проектира без възможност за преразпределение на усилията, конструкцията може да загуби структурна стабилност особено бързо. Температурни промени в материала Промените в температурата могат да предизвикат поредица от химични реакции и трансформации във всички компоненти на бетона. До 105°C протича дехидратация на бетонната смес, следствие на което бетонът се свива. При по-високи температури, инертните материали започват да се разширяват и този ефект доминира над свиването на пастата. При 180°C започва дехидратация на калциевите хидросиликати. При достигане на 500°C голяма част от агрегатите губят своята стабилност и промените са необратими; увеличава се гъстотата на микро пукнатините в обема на бетона, които компромтират носимоспособността в контактната зона между добавъчните материали и хоросана и оказват пряко влияние върху механична якост на бетона. Останалата част от свойствата но също се променят в зависимост от температурата, като от особена важност е да се отчете промяната на еластичността и допустимите деформации както при бетона, така и при стоманата. Върху поведението на конструкцията оказва влияние също начинът на потушаване на пожара. Ниската температура на използваната за пръскане вода при пожарогасене предизвиква бързо охлаждане на прегретия бетон, предизвиквайки термичен шок, придружен от появата на микро пукнатини в бетона и също така оказва влияние върху вътрешната структура.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==