72 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 4'2012 строители тието на организации по разработване като например Световен енергиен съвет (WEC). Стандартъте в състояние да се възползва от многобройните национални и регионални стандарти, спецификации и регламенти за енергийно управление, включително и такива, разработени в Китай, Дания, Ирландия, Япония, Република Корея, Холандия, Швеция, Тайланд, САЩ и ЕС. Същнoст ISO 50001:2011 определя изискванията, приложими за използване на енергия и потребление, включително за измерване, документиране и отчитане, проектиране и практики за обществени поръчки за оборудване, системи, процеси и персонал, които допринасят за подобрениенаенергийнитехарактеристики. Той се отнася най-вече за енергийно управление на енергоинтензивни производствени процеси, електроразпределение, енергийна ефективност на сгради, транспорт и др., и ще се прилага за всякакъв тип енергийни носители - електроенергия, газообразни, течни итвърди горива, пара, компресиран въздух, охладена вода, и др. Стандартът залага изискването за внедряване на енергиен мониторингов план и анализ на енергийната ефективност. Откъс от „Въведението” на ISO 50001: „Целта на този международен стандарт е да позволи на организациите да въведат системи и процеси, необходими за подобряване на енергийната характеристика, което включва енергийна ефективност, използване и потребление. Въвеждането на този стандарт се очаква да доведе до намаляване на емисиите от парникови газове, разходите за енергия и други въздействия, свързани с околната среда чрез систематично управление на енергията. Този международен стандарт е приложим за организации от всякакъв вид и мащаб, независимо от географски, културни или социални условия. Успешното въвеждане зависи от ангажираността на всички нива и длъжности в организация и най-вече от главното управление. Този международен стандарт определя изискванията за система за управление на енергията за дадена организация (EnMS) за разработване и въвеждане на енергийна политика, определяне на цели и планове на действие, които да взимат под внимание законовите изисквания и информация, свързани с използването на значително количество енергия. Една система за енергийно управление позволява на дадена организация да постигне своите ангажименти (заложени в политиката й), да предприеме действие, необходимо за подооценка на съответствието. Тези стандарти предлагат решения и постигане на ползи за почти всички сектори, като архитектура, строителство, машинно инженерство, разпространение, транспорт, медицински изделия, информационни и съобщителни технологии, околна среда, енергия управление на качеството, оценка на съответствието и услуги. ISO разработва стандарти, за които има конкретни пазарни изисквания. Молбата към ISO за разработване на международен стандарт за енергийно управление идва от UNIDO – United Nations Industrial Development Organization (Организация на обединените нации за индустриално развитие), която признава необходимостта на индустриалния сектор да даде ефективен отговор на промените в климата и на разпространението на национални стандарти за енергийно управление. В замяна, ISO е определила енергийното управление като един от петте най-важни области за развитие в Международните стандарти и през 2008 г. създава проектен комитет, ISO/PC 242, Енергийно управление, който да извършва дейността. ISO/PC 242 се ръководи от членовете на ISO за САЩ (ANSI – Американски национален институт за стандарти) и Бразилия (ABNT – Бразилска асоциация за технически стандарти). Специалисти от организациите за национални стандарти на 44 страни-членки в ISO участват в рамките на ISO/PC 242 в разработването на ISO 50001, заедно с други 14 страни като наблюдатели. Стандартът също така печели и от учас-
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==