56 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 4'2012 строители товарването и от кабелните системи. Едно типично решение за такъв под включва 64 опорни точки на квадратен метър, което гарантира понасяне на собственото тегло на кабелите, направляващите канали и връхната подова конструкция. Монтаж За да бъде качествен монтажът на един повдигнат под, максималната разлика между хоризонталните повърхности на покривните плочи, разполагани върху опорите, не трябва да превишава 1мм. Освен това плочите трябва плътно да следват периметъра на помещението. Последователността на монтажните работи е следната – както при останалите операции в строителството първо се определятточно размерите и формата на помещението, където ще се извърши монтажът. С помощта на съвременни геодезични уреди се определят вариациите в нивото на пода и се определя водещата линия при изграждане. От избраната стартова позиция започва разполагането на опорите, като разстоянието между тях се съобразява с размерите на подовите модулни панели. Практиката препоръчва на всеки четвърти ред да се проверява равнинността на конструкцията. При необходимост височината на опорите може да се коригира своевременно с помощта на винтовите опори, като така могат да се компенсират и неравности в основния под. След окончателното позициониране на стойките следва тяхното закрепване към подовата плоча с дюбели или чрез залепване. След стабилното свързване на стойките, се пристъпва към монтирането на напречни траверси, които се закрепват към горната повърхност на стойката, като се започне от началната точка на монтаж. При подреждането на подовите панели, също е редно да се проверява равнинността и стабилността на конструкцията, като при необходимостможе да се регулира височината на стойките. Популярно решение е също под подовите панели да се постави шумоизолационен материал. Преди да се натовари вече готовата конструкция с експлоатационнитетовари, е редно да се провери дали няма хоризонтални отклонения по повърхността, по-големи от ±1/5mm на всеки 5m2 и до ±6mm на цялата разгърната площ на двойния под. Разликата във височина между съседните панели, независимо оттипа им, не трябва да превишава 0,20mm без да е натоварена и да е не повече от 3,25mm между крайните плочи. по различни начини. Основните й характеристики - надеждност, носеща способност, дълговечност и лесен монтаж, влияят на себестойността на цялостната конструкция. Най-разпространеният класически вариант се явяват стандартни регулируеми винтови опори (крачета). Възможността за регулиране на височината зависи отконкретната система –тя може да бъде отняколко сантиметра до метър и повече Опората се състои от тръбна част (нейната дължина определя и минималната височина на опората), резбонарязана част с контрагайка (нейната дължина определя възможния диапазон на регулиране по височина), основа, заварена къмтръбната част, а също глава с пластмасов кръстовиден накрайник за разделение на плочите една от друга. По принцип височината на двойния под може да варира в границите от 70 до 1250 (2500)mm. В момента се предлагат достатъчно различни модификации на различни видове опори. Всичките, обаче, следватедин и същипринцип - регулирането по височина се осъществява с помощта на винт и гайка. При необходимостотпо-големи натоварвания, под плочите и върху носещите опори се поставят усилващи напречни траверси, които могат да бъдат различни видове. Те представляватпоцинкован П-образен или квадратен профил и се използват за обезпечаване на напречната устойчивост на опората. Специалнитраверси се използват в случаите, когато върху двойния под ще се разполагат особено тежки товари или върху него ще се монтират по-големи електрически шкафове. Могат да бъдат изпълнени различни комбинации от тези траверси, така че таблото да стъпи върху тях, а пространството под него да остане отворено и свободно за кабелите. Това чувствително улеснявамонтажа на електрическата или комуникационна мрежа. Съвременния пазар предлага голям избор на конструкции с различна носеща способност, а предлаганите от фирмите при проектиране различни допълнителни принадлежности и аксесоари позволяват по най-добрия начин да се пригоди системата съм индивидуалните особености на помещението, конфигурацията на комуникационните линии и електрическите кабели. Основната разлика между системите с интегрирани кабелни канали и конвенционалните повдигнати подове се състои втова, че тяхната опорна конструкция е триизмерна структура с типична форма. Конструкцията се явява носеща за подовите панели, като едновременно с това направлява и поема на-
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==