54 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 3'2012 строители ват редица сгради в Русия, Англия, Холандия, Америка, Канада и др., които са на повече от 200 г. и са запазили уникалния си външен вид до днес. Клинкерният материал или керамика се получават в процес на изпичане при висока температура на специална суровинна смес до започване на процеса на остъкляване по метода на екструдиране. Този метод позволява производството не само на плочки със сложни геометрични форми, но и на различни облицовъчни елементи за цокли, ъгли, стъпала и др. Суровинната смес е специална глина (шлиста), която се добива предимно в северозападната част на Европа, най-вече в Германия и Холандия. Главните й особености са пластичност и липса на всякакви примеси и соли, което придава на готовите изделия еднородна структура. Освен това, поради допълнителното изсушаване на глината (в сравнение с обикновенитетухли), е изключена появата на кухини и цепнатини. Особеното в производството на клинкера е високата температура на печене, която се постига в дълги като тунел пещи (с дължина до 150 м). Изпичането на минералните компоненти на суровината се осъществява при температура около 1250 оС (като температурата на печене може да достигне 2000оС). Предимствата Както вече споменахме, строителството с тухли има вековни традиции, което само по себе си говори за техните предимства. Запазеният външен вид на редица сгради, улици, архитектурни елементи, облицовани с клинкерни плочки и тухли е доказателство за качествата им. Няколко са факторите, заради които клинкерът е предпочитан материал отархитекти, строители и клиенти: Висока плътност и здравина.Благодарение на високата температура, при която се изпичат, както и на чистия суровинен матено нарастване на производството в края на века. Това слага началото на прехода от ръчното към промишленото производство на тухли. Тухлите, които разчупват шаблоните Наред с тухлите, с които са се зидали стените на къщите, се появяват и едни малко по-специални – отт.нар. материал „клинкер”. Думата е с немски произход. Наименованието е дошло от това, че при удар на две такива тухли те издават характерния звук „клинк”. Технологията за производство на клинкер датира отдавна, като в основата са древните римляни, които овладели тайните на формоване и изпичане на глината, до получаване на материал с изключителна здравина. Но историята на клинкера като по-масов строителен материал започва по-късно в Холандия. В началото на XIX век липсата на естествени камъни като строителен материал принудила строителите да потърсят алтернативно решение. Силната горещина от изгарящите въглища на традиционната пещ за тухли създала здрава и дълготрайна плочка. Така била открита технологията за пълно изпичане на естествената глина при по-високатемпература, в резултатна което се получил материалътклинкер. Първоначално той е използван само за павиране на пътеки и тротоари. Заради несравнимата дълговечност на материала много стари улици в европейски градове са запазили добрия си вид след повече от 150 години експлоатация и изглеждат като току-що облицовани. По-късно, кликерните плочи и тухли започват да се използват и като архитектурни елементи в малки къщи и постройки – комини, портални колони и градински стени. Материалът се превърнал в отлично решение в онези години, а приложението му се разширявало не само само в строителството, но и на континентите, за което свидетелст-
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==