54 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ ìàðò 2012 строители вода за битови нужди, повторна употреба на мръсната вода от миялните машини, монтажът на водоспестяващо санитарно оборудване – всичко това спомага за намаляването на водопотреблението. Качество на въздуха в затворени помещения Като категория, засегната в стандартите, качеството на въздуха в затворени помещения е от особено значение за осигуряването на здравословна среда за обитателите на една сграда. Основната задача е да се редуцира количеството на летливите органични съединения (ЛОС) и други замърсители на въздуха. Сградите трябва да се проектират с добре разчетени ОВК инсталации, за да има добра вентилация и филтрация на въздуха, а също така и да се разграничат от другите зони кухните и мокрите помещения. Допълнително за повишаване на качеството на въздуха допринася и изборът на строителни материали и интериорни решения с нулеви или ниски емисии – голяма част от строителните материали и почистващи продукти отделят токсични газове, като например ЛОС или формалдехид. В социален аспект, по-здравословната среда в офис сградите гарантира подобрено здравословно състояние и по-малко случаи на отсъствие по болест на служителите. Оптимизация на експлоатационните разходи Независимо колко добре е проектирана една устойчива сграда, тя ще остане такава, само ако след въвеждането й в експлоатация тя се поддържа отговорно и в съответствие с заложените в проекта предписания. Първоначалните инвестиции могат да бъдат по-високи, отколкото тези при конвенционалното строителство, но в последствие експлоатационните разходи и разходите за поддръжка са значително по-ниски. Целта е да минимизира експлоатационните разходи чрез икономии на енергия. Ниското потребление и слабото натоварване на електрическата мрежа намаляват фиксираните енергийни разходи и позволяват да се реализират спестявания. Възвръщаемост на инвестициите Преобладаващото мнение е, че строителството на зелени сгради излиза значително по-скъпо оттова на обикновените. В действителност изчисленията показват, че тази инвестиция може да струва не повече от 2% та фаза възможността да се оцени една сграда в нейната цялост е съвсем малка. Некоoрдинираната работа на различните проектанти води до постоянни поправки и понякога необходимите промени се забелязват твърде късно, едва когато стартира самото строителство и отстраняването им може да струва много по-скъпо. Ето защо устойчивостта в проектирането започва от най-ранните етапи на проекта и изисква отговорното обвързване на всички участници в процеса: проектантите, административните власти, инвеститорите. Енергийна ефективност – пасивна къща Без съмнение първата асоциация, която правим с термина „зелено” или „устойчиво” строителство е осигуряването на максимална енергийна ефективност. Това се постига чрез подходящи системи за остъкляване и топлоизолация. Правилният избор на фасада и добра изолация е фактор за намаляването на енергийните разходи, респективно на вредните въглеродни емисии и подобряване на жизнения стандарт на живущите. Следователно бъдещите и вече построените сгради трябва да бъдат с ниска или нулева консумация на енергия. Най-високата категория нискоенергийна сграда е т.нар. пасивна къща. При нея годишните разходи на енергия за поддържане на микроклимата са под 10kWh на квадратен метър жилищна площ. Основният принцип на изграждането на сградите на този тип сгради е постигането на минимално излъчване на енергия. Поради тази причина те се проектират без тераси и излишни чупки – южната фасада обикновено има най-много прозорци, а на северната – по правило нито един. Ефективно се използват слънчевата и геотермалната енергия. Значително подобряване на здравето на обитателите може да се постигне чрез оптималното използване на естествената светлина, включването на местни растителни видове при озеленяването и използването на екологични строителни материали. Водна ефективност Редуцирането на водното потребление и запазване на качеството на водата също са ключови цели. Едни от основните проблеми в момента са увеличеното водопотребление и ограниченият дебит на водоизточниците. Потреблението на вода на човек в страните-членки на ЕС средно е 150 литра на ден. Използването на пречистена дъждовна
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==