42 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ ñåïòåìâðè 2011 строители тителните екрани срещу вятъра може да се простира на разстояние 30 пъти височината на дърветата. Максимална защита обаче може да очаквате до разстояние 5-7 пъти височината на дърветата. Например, ако височината на растителния ветрозащитен екран е 7,5м, той трябва да се разположи на 37-53м от сградата. При ветрозащитното озеленяване оптималната гъстота на листата е 60%. Обикновено за защита от вятъра се правят 2-3 реда вечнозелени дървета, а ако използвате широколистни, ще са нужни 5-6 реда. Ветрозащитният екран трябва да съдържа дървета и храсти с варираща височина. За всяко място е необходимо предварително да се направи преценка за посоката на студените зимни и разхлаждащите летни ветрове и според нея да се планират ветрозащитните пояси. Обикновено те се разполагат перпендикулярно на посоката на вятъра. При засенчването и защитата от вятър се използват дървета и храсти. Тревните настилки обаче също имат своето място в енергийно ефективното озеленяване. Те осигуряват охлаждащ ефект през евапотранспирация и предпазват от прегряване, като се разполагат около сградите или по техните фасади и покриви. Известно е, че температурата на въздуха над тревната настилка е с няколко градуса по-ниска оттази над абсорбиращитоплината или отразяващи светлината материали. Затова е добре в близост до сградата да се сведе до минимум използването на асфалт и светли настилки и до колкото е възможно, те да се заменят с тревна площ. Тук трябва да разгледаме и изключително добрия енергоспестяващ ефект на озеленените покриви и фасади. За тях се знае, че действат безотказно като защита от шум и замърсявания и безспорно са радост за очите. Освен това те са спасително решение за гъсто застроените градове, където по друг начин не може да се постигне нужния процент озеленяване. Покривните градини осигуряватдопълнителна използваема площи заедно с вертикалните градини (озеленените фасади) предпазват изолациите и мазилките на сградите. В концепцията на енергийно ефективния ландшафтен дизайн обаче, най-важното предимство на озеленените покриви и „живите” стени, е че осигуряват благоприятен микроклимат в сградите. С тях можете значително да намалите разходите за отопление и климатизация, тъй като ефективно предпазват сградата от прегряване и ветрове. Охлаждащият ефект не трябва да е по-малко от 1м. Плътните екрани от дървета и храсти от западната и северозападната страна на сградата ще спрат следобедните лъчи на лятното слънце. Това е една от най-ефективните стратегии срещу прегряване в ландшафтното планиране. Допълнително могат да се добавят широколистни дървета от южната и източната страна на сградата. Когато са разлистени, те ще спират летните слънчеви лъчи, предпазвайки сградата от затопляне, а когато листата им окапят през зимата, ще допускат топлинното лъчение, подпомагайки затоплянето и естественото осветление. Трябва да се има предвид, че дори без листа широколистните дървета могат да спрат до 60% от слънчевите лъчи. Ето защо правилното им разполагане е от решаващо значение на ефективността им в спестяването на енергия. Изключително добър енергоспестяващ ефект има и екраниращата растителност, която действа като преграда за вятъра и намалява скоростта му около сградата, а заедно с това и охлаждащия му ефект върху сградните повърхности. Заради това от северната страна на сградата се препоръчва засаждане на вечно зелена растителност, която да спира северните студени ветрове през зимата. Ако растителността от запад, северозапад и север е добре да е плътна за предпазване от прегряване през лятото и от преохлаждане през зимата, то тази от изток и юг е препоръчително да е прекъсната, на отделни групи. Така няма да се стигне до силно засенчване през зимата и ще се образуват канали около сградата, които ще засилят охлаждащото действие на летния бриз. Ефективната зона на защита на рас-
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==