38 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ þíè 2011 груб строеж вът на горивата са определящ фактор за топлинния режим на пещта – изпичането и охлаждането й влияятвърху микроструктурата на клинкера. Това определя специфичните свойства на клинкера, които са от съществено значение за качеството на цимента. Суровинната смес постъпва във въртящата пещ с ниска температура и водосъдържание около 35%. При повишаване натемпературата в пещта, сместа претърпява химични и физико-химични промени. В резултат сместа се загрява и като начало се изпарява водата, която трябва да се отстрани в зоната на дехидратация (верижна зона). След дехидратацията, материалът постъпва в зоната на калцинация, при която калциевият карбонат СаСО3 се разлага на калциев оксид СаО и въглероден диоксид СО2 при температури от 850-950°С. Следтова материалътпостъпва в зоната на спичане, където при температура от 1200 до 4500°С калциевият оксид започва да реагира с Al2O3, Fe2O3 и SiO2, образувайки сложни минерали (алит, белит и др.), които влизат в състава на т.нар. клинкер. Тези зони в пещта имат условен характер и нямат определена постоянна дължина, място и резки граници. Тяхното диференциране подчертава основния процес, който протича в определения температурен интервал, както и последователността на процесите в пещта. Полученият продукт клинкер, представлява полиминерален продукт – сложна смес от различни високотемпературни фази, получени при взаимодействието на основните компоненти. След като всички реакции са завършили, продуктът постъпва в зоната на охлаждане. В нея става окончателното оформяне и кристализация на алитовата, белитовата, алуминатната и алумоферитната фаза, на MgO и СаО. В много малко количество се получава и стъкловидна фаза. Охлаждането на клинкера завършва в специални охладители (барабанни или скарни). Междинниятпродукт – циментовият клинкер, се транспортира до склада за съхранение на клинкер. Смилането на цимента е заключителния етап от неговото производство. Компонентите за циментовата шихта (клинкер, гипс и добавки), постъпват в бункерите на циментовите топкови мелници и с тегловни дозатори се подават за смилане. Полученият продукт – различните видове цимент, се подава в обособени закрити складови силози. Сух метод. При него първо изходните материали – глина и варовик, се смилат.. След това хомогенизираната суровинна смес се подава във високия край на кулата за предпясък. Суровините, необходими за производството, се добиват в открити кариери. Желязосъдържащите и други добавки в по-малки количества са остатъчни продукти отдруги клонове на промишлеността (в съответствие с рециклирането според възприетия подход за „устойчиво развитие“). В зависимост от начина на приготвяне на суровинната смес съществуват основно два метода за производство на цимент – мокър и сух. При мокрия метод смилането на варовика, глината и коригиращите добавки става в топкови мелници с добавянето на значително количество вода, в резултат на което се получава водна суспензия (шлам). При сухия метод смилането и хомогенизирането на суровинната смес става в сухо състояние. Всеки от тези два метода има своите добри и слаби страни. Мокърметод. Притози метод постъпващият от кариерата варовик се натрошава до необходимите фракции и се съхранява в закритсклад. Тампостъпватпреработеният мергел и коригиращите добавки. Чрез бункери и дозиращи захранващи устройства, всички суровинни компоненти се подават в топковите мелници, където се подава и вода, която има ролята на интензификатор на смилането. Смляната суровинна смес във вид нашлам се изпраща с центробежни помпи в хоризонтални басейни, където се хомогенизира и коригира до необходимия химичен състав. Готовиятшлам се подава към пещите за изпичане. Изпичането на суровинната смес (шлама) и получаване на клинкер е основнияттехнологичен процес в циментовото производство. За тази цел е необходимо голямо количество топлина, което се получава при изгарянето на голямо количество висококалорични горива. Видът и съст а -
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==