27 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ àïðèë 2011 интервю на Инженерните Камари (ECEC) за Устойчивост и Енергийна Ефективност при инженерните услуги”. В него ясно е изразена активната позиция на ЕСЕС за ангажиране на оправомощените инженери и консултанти в Европа към водещите инициативи на стратегия „Европа 2020”, както и за въвеждане в ежедневната практика на стратегиите и инициативите за устойчиво развитие на европейско и национално ниво. Отчетена е необходимостта в най-кратки срокове да бъде обменена и анализирана информация за националните технически регулации и на тази база да бъдат изготвени Европейските стандарти, отразявайки най-добрите национални идеи. на национална сертификационна система за устойчиво строителство в Р България на база анализ на практиките от действащи сертификационни системи в останалите европейски страни. При доказана област на приложимост и възможност за реализиране на разработения проект в условията на България, в националното законодателство ще се въведат допълнителни изисквания за устойчиво строителство на обществени сгради. Като вицепрезидент на Европейски Съвет на Инженерните Камари (ЕСЕС) мога да споделя ангажираността на организацията към проблема. През 2010г. ЕСЕС изготви ”Становище на Европейски Съвет джетът на държавата за нейните инвестиционни проекти ще бъде увеличен със същия процент. Този въпрос е поставен в МРРБ и те изразиха добрата воля да извършат един примерен анализ с няколко типови обекта, за да се установи точно какъв е този процент за различните видове строителство. Що се отнася до втората част от въпроса за европейските норми – естествено, въвеждането на европейски стандарти, европейски добри практики и в областта на инженерното проектиране ще доведе до по-качествено проектиране и строителство. Знаете, че когато проектът е качествен, това е сериозна предпоставка за качествено строителство и за по-икономични решения. Доколко може да се счита, че новите европейски стандарти за проектиране са стъпка към реализиране на политиките за устойчиво строителство? Устойчивото строителство може да се дефинира като динамика за развитие на нови решения за постигане на устойчиво развитие, отчитайки аспекти по опазване на околната среда, енергийното потребление, социално-икономически и културни аспекти. То обхваща редица аспекти като проектиране и мениджмънт на сградния фонд, избор на материали, енергопотребление, функционално поведение на сградите. Разработчиците на Еврокодовете през последните две години предприеха стъпки за разширяване обхвата на постановките за конструктивно проектиране, с оглед интегриране на аспекти на устойчивото строителство в областта на опазване на околната среда и повишаване енергийната ефективност на сградите. В тази връзка може да се счита, че прилагането на Еврокодовете ще допринесе за реализация на устойчивото строителство като отговорен подход към околната среда и обосновано изразходване на ограничените ресурси. В момента в МРРБ се разработва проект Ïîâå÷å èíôîðìàöèÿ çà Åâðîêîäîâåòå: Åâðîêîäîâåòå ñà ïàíåâðîïåéñêè ñòàíäàðòè, êîèòî òðÿáâà äà âúâåäàò îáùè ñòðîèòåëíè íîðìè â ñòðàíèòå, ÷ëåíóâàùè â CEN (European Standarts Organisation) – Åâðîïåéñêè êîìèòåò ïî ñòàíäàðòèçàöèÿ, â òîâà ÷èñëî è Áúëãàðèÿ. Òåçè ñòàíäàðòè ñà â 5 õèëÿäè ñòðàíèöè è èìàò 58 ÷àñòè. Ïóáëèêóâàíè ñà ïðåç 2007ã. è ñà ðàçðàáîòåíè íà îñíîâàòà íà íàé-äîáðèòå åâðîïåéñêè íàó÷íè èçñëåäâàíèÿ, åêñïåðòèçè è ïðàêòè÷åñêè îïèò. Ïúðâèòå âåðñèè íà Åâðîêîäîâå ñå ïîÿâÿâàò ïðåç 80-òå ãîäèíè íà ÕÕ âåê, íî îùå ïðåç 1975ã. Êîìèñèÿòà íà Åâðîïåéñêàòà îáùíîñò ïðèåìà îáùà ðàáîòíà ïðîãðàìà â îáëàñòòà íà ñòðîèòåëñòâîòî. Åâðîêîäîâåòå èëè ñòàíäàðòèòå çà ïðîåêòèðàíå íà ñòðîèòåëíè êîíñòðóêöèè ñå ðàçðàáîòâàò îò CEN è íåãîâèÿ òåõíè÷åñêè êîìèòåò ÒÑ 250 (Structural Eurocodes) îò 1989ã. ÒÑ 250 èìà 9 ïîäêîìèñèè, âñÿêà îò êîèòî ðàçðàáîòâà ñúîòâåòíà ÷àñò. Ó íàñ êúì Áúëãàðñêèÿ èíñòèòóò ïî ñòàíäàðòèçàöèÿ (ÁÈÑ) ñúùî å ñôîðìèðàí Òåõíè÷åñêè êîìèòåò (ÒÊ 56). Ìèíèñòåðñòâî íà ðåãèîíàëíîòî ðàçâèòèå è áëàãîóñòðîéñòâîòî â ïåðèîäà 2007-2009 ã. âúçëàãà è ôèíàíñèðà èçðàáîòâàíåòî íà íàöèîíàëíî îïðåäåëåíè ïàðàìåòðè êúì Åâðîêîäîâåòå íà Òåõíè÷åñêèÿ êîìèòåò 56 „Ïðîåêòèðàíå íà ñòðîèòåëíè êîíñòðóêöèè” ïðè ÁÈÑ, êàêòî è íà íÿêîè îò èíñòèòóòèòå ïðè ÁÀÍ: íà Ãåîôèçè÷íèÿ èíñòèòóò – çà èçðàáîòâàíå íà êàðòè çà ñåèçìè÷íî ðàéîíèðàíå, íà Öåíòðàëíàòà ëàáîðàòîðèÿ ïî ñåèçìè÷íà ìåõàíèêà è ñåèçìè÷íî èíæåíåðñòâî – çà îïðåäåëÿíå íà íàöèîíàëíè ïàðàìåòðè êúì Åâðîêîä 8 „Ïðîåêòèðàíå íà ñòðîèòåëíè êîíñòðóêöèè çà ñåèçìè÷íè âúçäåéñòâèÿ” è íà Íàöèîíàëíèÿ èíñòèòóò ïî ìåòåîðîëîãèÿ è õèäðîëîãèÿ – çà îïðåäåëÿíå íà íàöèîíàëíèòå ïàðàìåòðè è èçðàáîòâàíå íà êàðòè çà êëèìàòè÷íè âúçäåéñòâèÿ îò ñíÿã, âÿòúð è òåìïåðàòóðà. Åâðîêîäîâåòå ùå îñèãóðÿò: îáùè èç÷èñëèòåëíè êðèòåðèè è ìåòîäè çà èçïúëíåíèå íà èçèñêâàíèÿòà çà íîñèìîñïîñîáíîñò, ñåèçìè÷íà óñòîé÷èâîñò è îãíåóñòîé÷èâîñò, êàêòî è àñïåêòèòå íà äúëãîòðàéíîñòòà è èêîíîìè÷íîñòòà; îáùî ðàçáèðàíå à ïðîåêòèðàíåòî íà êîíñòðóêöèè ñðåä ñîáñòâåíèöè, ïîëçâàòåëè, ïðîåêòàíòè, ñòðîèòåëè è ïðîèçâîäèòåëè íà ñòðîèòåëíè ïðîäóêòè; ùå óëåñíÿò îáìåíà íà óñëóãè â îáëàñòòà íà ñòðîèòåëñòâîòî ìåæäó ñòðàíèòå ÷ëåíêè íà ÅÑ; ùå ñúçäàäàò îáùà îñíîâà çà ïðîó÷âàíèÿ è ðàçâèòèå â ñòðîèòåëíèÿ ñåêòîð è âëàãàíå íà ñòðîèòåëíè ïðîäóêòè, ÷èèòî õàðàêòåðèñòèêè ñå èçïîëçâàò ïðè èç÷èñëÿâàíåòî íà êîíñòðóêöèèòå; ùå ïîçâîëÿò ïîäãîòîâêàòà íà ñîôòóåðíè ïðîäóêòè è äðóãè îáùè ïîìîùíè ñðåäñòâà; ùå ïîâèøàò êîíêóðåíòîñïîñîáíîñòòà íà åâðîïåéñêèòå èíæåíåðèíãîâè ôèðìè, ïðåäïðèåìà÷è, ïðîåêòàíòè è ïðîèçâîäèòåëè íà ñòðîèòåëíè ïðîäóêòè.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==