56 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ ìàé 2010 груб строеж Р Е К Л А М А уникално неправилно оформление от скосени стени, осеяни тук-там с широки отвори. Първоначално архитектът разработил геометричните форми на конусите. След обсъждане с инженера Адамс Кара Тейлър било решено, че сложните геометрични форми могат да бъдат очертани чрез фиксиране на малък бройточки в пространството, а именно „тангентните точки”, в които правите стени се срещат с извитите ъгли. Така, с фиксиране на тангентните точки на две нива, бил създаден триизмерен CAD модел на всеки конус, който можел да се използва за интерполиране на равнини на всички нива. След уточняване на основните геометрични форми на конусите архитектътопределил размерите и местоположенията на големите отвори. „Всяка „равнина на срез” била описана чрез разполагане на две точки на равнината и определяне на ъгъла на наклона. По този начин станава възможно да се пресъздаде тази равнина в конструктивния CAD модел. Детайлите показват чертежите за кофража, създадени за голям отвор в конус 2. Найнапред е определена „равнината на среза” и след това са получени „действителните коти” – нормални към „равнината на среза”. На тези коти са разположени кривите, създадени от пресичането на равнината на среза и ъглите. Освен чертежите, необходими за бетоновите и кофражни работи, имало нужда и от чертежи за монтирането на армировката. Те трябвало да показват всички всички стени на конуса в действителен изглед, следователно, трябвало да се създадат разгънати чертежи на повърхнината на всеки конус, които били преобразувани в своеобразни армировъчни пканове. Това е твърде трудоемък процес. Екипът от проектанти оптимистично вярва, че за в бъдеще този процес ще бъде заменен от директно прехвърляне на триизмерната CAD информация към обекта. Тъй като конструкцията е проектирана като една цялост и конусите и плочата са тясно зависими един отдруг по отношение на поддръжката, цялата конструкция трябвало да бъде подпряна до изливането на плочата на изложбената площ. Временната опора на плочата е осигурена от многобройни стоманени подпори, докато други подпори са поддържали в нужното положение наклонените стени на конусите. Всички тези подпори впоследствие са отстранени, за да може да се работи спокойно по издигането на стоманената покривна конструкция. Екипът на Адамс Кара Тейлър смята, че всичко това е оказало освобождаващо въздействие върху него, както по отношение на проектирането, така и по отношение на начина на представяне на информацията за строителството. Споредтехните думи „ако неможемда се освободимотобщоприетото, ще ни бъде трудно да се придвижим напред към по-сложни форми.” Работни детайли Десет „конуса” се издигат от нивото на наземния етаж, за да поддържатизложбената площ на музея във Волфсбург. Всеки конус е с
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==