55 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ ìàé 2010 груб строеж Р Е К Л А М А Р Е К Л А М А върхност на всяка стена и след това да се позволи намонтажниците да работятвъв вътрешността на кофража. За да могатработниците да да разположат армировката, инженерите-проектанти е трябвало да им предоставят „разгъната” версия на всяка вътрешна лицева повърхност. Накратко на тях им се е наложило да свият триизмерния проект до проект само с две измерения. В Германия обикновено се използват традиционните начини за изработване на чертежи. Инженерите на Адамс Кара Тейлър трябвало да нарушат тази практика, за да осъществят този необикновен проект. Традициите в чертането били подложени на сериозна преоценка, както всъщност и материалите, и начините на изграждане на конструкциите. Въпреки че основниятметод на строителство е традиционнен – армиран бетон с висока якост, полаганвиндивидуален кофражотдървенматериал – за материала не може да се каже същото. В състава на бетона за стените на конусите и за някои части на плочата на изложбеното пространство инженерът включва в рецептурата на бетона добавка за самоуплътняване. Две са главните причини за това: височината на изливане на бетоновите елементи, която стига до 8 метра при един от тях, и наклонът на някои от стените. Външните стени на конусите са с дебелина от само 300 mm и са много солидно армирани, което прави изключително трудно използването на традиционна компактираща техника за уплътняване на бетонната смес. Освен това, стените се спускат под ъгли до 45°, което допълнително усложнява уплътнителните работи. Непрекъснатото доставяне на бетонна смес било от жизнено важно значение при обемните изливания, тъй като в състава й са включени и добавки за ускоряване на свързването на бетона. Ако сместа не се доставела на обекта достатъчно бързо, процесътна бетониране би се прекъснал и в периода на изчакване бетоновата повърхност би се втвърдила за кратко време, нарушавайки технологичните изисквания. Но с добрата организация на работа се достигат много повече предимства от специалния бетон, отколкото при използване на обикновена смес. Стените са много гъсто армирани, отчасти за да може да се контролира образуването на пукнатини, което е неизбежно притакива големи бетонови пространства без деформационни фуги. На практика пукнатини неизбежно ще се появят, но при повишеното количество армировъчна стомана се осъществява контрол над тези пукнатини, така че те да останат невидими. Резултатът е схема за армиране, която включва малки арматурни прътове, монтирани на малки разстояния помежду си, и хоризонтално разположени прътове на разстояние от 75 или 100 mm.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==