Списание СТРОИТЕЛИ | брой 1, 2010г.

45 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ ôåâðóàðè 2010 груб строеж Р Е К Л А М А Входните вентилационни отвори, през които въздухътпреминава във вътрешността натаванското пространство, са разположени при стрехите или при долния страничен ръб напокрива. Изходнитевентилационниотвори, които пропускат въздуха от вътрешността в посока навън, се разполагат при билото на покрива или на самата линия на билото. Повечето професионалисти са на мнение, че при почти всички приложения най-ефективният метод е непрекъснатата вентилация при софита (дънната повърхност) и билото на покрива. Tози метод осигурява равномерна вентилация по цялото продължение на вентилираната площ. При големи покривни площи и особено при голяма дължина на ската на скатен покрив се препоръчва разполагане на вентилационниотвориипо средата на ската, за да се улесни движението на въздуха. Разбира се, в някои случаи по-ефективни се оказват алтернативни, нетрадиционни форми на вентилация. Когато се налага да те приложитакъвметод, обаче, е необходимо да се направят изчисления, които да определят нуждите от вентилиране на съответното подпокривно пространство и начините на покриването им. тумни керемиди или синтетични шиндли, предпочитан вариант за вентилация е използването на специални вентилационни профили. Те обикновено се поставят по билата на покривите, като трябва да отговарят на определени изисквания за здравина и устойчивост на различни атмосферни условия. Когато покривът е плосък, идеалното решение за вентилация е конструкцията двоен студен покрив, нотя в последно време по-рядко се използва, заради все по-силно налагащите се изисквания за максимално оползотворяване на пространството във височина. Балансирана система за вентилация Задасепостигнебалансиранавентилационна система, трябва да се предвиди път, по който въздухът да може да преминава непрекъснато навън и навътре от таванските помещения. Такъв непрекъснатпоток отвъздух може да се постигне когато са осигурени условия за плавно движение на входния и изходния въздушен поток. Ако е предвидена изходна вентилация, но не и входна такава, въздухът ще циркулира между изходните отвори, но в останалото таванско пространство няма да има условия за добър въздухообмен. Съчетаното използване на входни и изходни вентилационни отвори разчитанаизползването на естествената разлика в налягането при движението на въздуха и термалните процеси зацялостновентилиране на пространството. За постигане на максимална циркулация на въздуха, входните и изходни вентилационни отвори трябва да се монтират в съотношение едно към едно или по-голямо. Входните вентилационни отвори трябва да се разположатпри стрехитеитрябвада саеквивалентни или да надвишават броя на изходните вентилационни отвори, които се разполагатпри билото на покрива. Оптималното съотношение, което се препоръчва, е 3:2 (60 % за входни вентилационни отвори и останалите 40% за изходяща вентилация).

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==