44 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ íîåìâðè 2009 груб строеж Р Е К Л А М А не на дренажните тръби зависи не само от нивото на подпочвените води, а и от дълбочината на замръзване на почвата през зимния сезон, полагането на фундамента и други параметри. Във всеки случай се разполагат на не по-малко от 80 см под повърхността. Водата се отвежда гравитачно за сметка на наклона или принудително чрез помпа, разположена в общата дренажна канавка, уличната такава, декоративен водоем, водосборна шахта или линейната канализация. Интересна разновидност на дренажните системи са линейните дренажи. В зависимост от предназначението си, дренажните системи от линеен тип се разделят на 6 класа с различно ограничение на максималното натоварване. Максималният допустим товар следва да може да се поема успешно както от отводнителните канали, така и от дренажната решетка. За по-високите класове се предвижда специално обработване на краищата на каналите за постигане на необходимата издръжливост. Клас А са механически най-слабите системи. При тях максималното допустимо натоварване е 15kN и е препоръчително да се монтиратединствено в тротоари и велосипедни алеи, за да иматмаксимална ефективности дълготрайност. Класове B и C предвиждат поемане на натоварване от леки автомобили без проблем. За клас В максималният товар е 125kN, което предполага по-ниски скорости на движение, докато ограничението от 250kN за клас С позволява по-голяма универсалност на приложение. Линейните дренажни системи от клас D са приложими за всички видове пътища и магистрали. Допустимото натоварване е 400kN. Класове E и F имат строго специализирано приложение за случаи, в които се предвижда голямо натоварване, както става ясно от максималния допустимтовар - съответно 600kN и 900kN. Клас Е се препоръчва при производствени площи и промишлени паркинги, а линейни дренажни системи от клас F се използват за отводняване на летища. полагането и проверката на работоспособността на системата, тръбите се засипват с дрениращи материали. Близо до дренажа се насипва слой промит чакъл с размери на зърната не повече от 16мм. На повърхността се полага плътно геотекстил, отделящ го от слоя пясък ситна фракция. В зависимост от водонепроницаемостта окръжаващата го почва е с дебелина на слоя между 10 и 30см – колкото е по-ниска водопроницаемостта, толкова по-голям е насипът. Насипът трябва да се извърши изключително точно, за да не се наруши съединяването на тръбите и наклона на дренажа. Отгоре дрениращият слой покрива с по-рано изкопаната пръст, от която предварително са извадени всички камъни. Често за подобряване събирането на водите вместо с пръст каналите се запълват с водопроницаема почва и се засяват с трева. Дълбочината на залага-
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==