Списание СТРОИТЕЛИ | брой 5, 2009г.

75 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ ñåïòåìâðè 2009 довършителни работи Р Е К Л А М А Р Е К Л А М А топлоустойчив, негорим изолационен слой между огъня и защитения елемент. Всеки продукт от този тип съдържа няколко ключови компонента, обуславяйки свойствата и ефективната му работа. Един от тях са пенливите вещества, които при висока температура отделят големи количества негорими газове като амоняк, азот и въглероден диоксид. Друг задължителен компонент е слепващото вещество, което се разтопява от топлината, създавайки като резултат вискозна течност, която отнема свободните газове, чрез включване в обема си на затворени пори, в резултат на което се формира дебел пласт защитна пяна. Сред компонентите на набъбващите огнезащитни покрития често има и източник на киселина, който при висока температура отделя фосфорна, борна или сярна киселина, чието действие е подобно на това на огнезащитните материали на база фосфор. Методи за обработка с огнезащитни материали Съществуватчетириосновниметода заповърхностнаобработка с огнезащитни материали, които зависят както от вида на самия материал, така и от характеристиките на обработвания елемент. Единотнай-популярнитеначини зананасяненапокритията, приложим при голяма част от възможните случаи е повърхностното нанасяне (боядисване). При него се създава негорима преграда непосредствено върху елемента, предпазваща го от действието на огъня. Този начин е особено подходящ за конструктивни материали, които нямат способност да абсорбират течности в обема си и е доста често прилаган, благодарение на лесното и бързо изпълнение. При абсорбираща повърхност по-добър ефект има импрегнацията или импрегнацията под налягане, които осигуряват по-добра пожарозащита, защото позволяват обработка не само на повърхността, но и в дълбочина на материала. При импрегнацията химическите огнезащитни материали се разтварят, обикновено във вода и елементът се потапя в разтвора. Импрегнация под налягане е подходяща за сравнително плътни и по-слабо абсорбиращи материали като повечето продукти на база дървесина. Процесът протича в автоклавни камери, като въздухът от вътрешните пори на материала се заменя от огнезащитен разтвор. В сравнение с класическото импрегниране, тази технология предлага по-дълбоко проникване и по-добро задържане на импрегниращия разтвор в обема на обработвания елемент. Четвъртия начин за получаване на огнезащитно покритие е чрез химична обмяна. Той се прилага при полимерни съединения на база синтетични фибри (като например полиуретанова пяна и полистирен), чиято структура семодифицира още по време на производствените процеси, за да се постигнат по-добри пожарозащитни свойства. Токсичност и влияние върху околната среда Притретираните с огнезащитниматериали конструктивни елементи често се отделят известни количества токсични пари като циановодород и азотни оксиди, по време на термичното разлагане, но при различни изследвания се е достигнало до извода, че те не са повече, отколкото при горенето на нетретираната дървесина. Найголямо внимание от гледна точка на опазването на околната среда се обръща в последните години на халогенните огнезащитни покрития. При температури около 480оC халогенните съединения основно се разграждат на бромоводород и хлороводород. От съображения за опазване на околната среда, употребата на халогенни огнезащитни покрития се ограничава, заради доказаният им разрушителен ефект върху озоновия слой.

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==