62 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ þíè 2009 довършителни работи Р Е К Л А М А Р Е К Л А М А монументалност, а в някои случаи - затвореност и непристъпност. Светлите гранити, мрамор и варовикови скални породи се асоциират с лекота, откритост, празничност. Не по-малка роля в създаване облика на сградата играе и начина на обработка на повърхността на камъка. Традиционно за облицоване на частни домове се използва полиран камък, който изглежда много ефектно върху малки площи. За монументалните строежи най-добре е да се облицоват с шлайфан или шлифован камък. При облицоване на цокълните елементи често се използва, така наречения “див“ камък, имитиращ скала. Като правило този камък (гранит, кварцит или пясъчник) украсява фундамента на големите здания, като подчертава тяхната монументалност и стабилност. Ярък пример за такава облицовка са многоетажните здания наМосковския държавен университет. Много елегантно може да изглежда при професионално проектиране и съчетанието между “див“ и дялан камък. “Дивият“ камък изглежда прекрасно и при облицоването на частни къщи. Ето само един пример. В Саксония има къща, която се намира на стръмен склон, покрит с букова гора. Дизайнерът е планирал облицовка, която създава впечатление, че къщата изниква, издига се направо от скалата. За да се създаде такъв ефект той изградил фундамента с “див“ гранит и така облицовката на практика се сляла със склона на хълма. Широките гранитни блокове на фундамента на къщата-скала се стесняват нагоре и плавно преминават в стените, облицовани с варовик. Напасването на каменните плочи било толкова точно, а фугите на зидарията били така изкусно замаскирани, че дори от близо остава усещането, че зданието е като че “врязано“ в гранитната скала. Прилагане на различни камъни, според техните физически свойства и възможността за съчетаването им Да разгледаме един хипотетичен дом, който се предполага, чеще се облицова с естествен камък. Разбира се, започва се от основата. За облицовка на цокъла е необходим плътен, мразоустойчив камък, желателно с тъмен цвят. Долната част на стената е подложена най-много на въздействието на неблагоприятните фактори: температурни разлики, контакт с вода и мръсотия и други. А цокълната облицовка трябва да издържи на тези въздействия за десетки и стотици години. Според свойствата, които има, най-подходящи за тази първа роля са магмените скали - гранит, габро и техните производни, а също така кварцит и пясъчник с тъмен цвят. Да се използва мрамор за облицовка на цокъл не си струва, особено светъл. Той буквално за няколко години ще загуби вида си. Не е подходящо да се използват за облицовка на цокли ронливи седиментни скали - варовик, доломит, мидест варовик. Голяма част от тези скали са със светли тонове, затова върху тях лесно се виждат следите от дъжда и мръсотията. При облицоване на цокъла е важно да се отдели особено внимание на херметизацията на фугите (особено долната, в основата на стената). Ако там попадне вода, това може да се отрази неблагоприятно на здравината на покритието. Дебелината на цокълните плочи, техният размер и структура на повърхността може да са най-различни – всичко зависи от избора на дизайнера. Единственото изискване на строителните норми, е свързано с дебелината на плочата. Дяланите плочи с шлайфана повърхност и с релеф на “див“ камък са по-дебели и тежки от обикновените полирани плочи, затова те трябва да се подреждат само върху разтвор, като фугите се запълват с херметизиращ материал. Изборът на камък за облицовка на стените се определя от ди-
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==