37 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ þíè 2009 груб строеж Р Е К Л А М А Р Е К Л А М А откриването на фулерена. Това, според статистиката е първият път, когато не е използвао името на първооткривателя за наименование на откритието. Фулер разработвал пространствени куполи направо от стоманени пръти, като един оттяхо през 1959 година е бил построен в Москва. Фулер дори не е предполагал, че в негова чест ще нарекат един от молекулните клъстери. В днешно време фулеренът намира приложение в много области на науката и техниката, но досега не се е използвал в бетона и не е имал никакво отношение към наименованието „нанобетон”. Малко известни в семейството на въглеродните клъстери и широко използвани в нанотехнологиите са така наречените нанотръбички. Затворената нанотръбичка представлява сама по себе си кух обект във вид на разтеглени в тръба повърхност от частици, която е съставена от шестоъгълници (както в хексагоналната кристална решетка на графита), а самите частици са половинки от фулерени. Вече е разработена технология, която позволява да се отварят крайщата на нанотръбичките и да се превръщат в миниатюрни капиляри. В момента са открити повече от 30 вида въглеродни нанотръбички, по-голямата част от които могат да се използват за приготвяне на „наномодифициран“ бетон. Третото, значително по-малко известно семейство от въглеродните клъстери са фулероноподобните наноструктури – астралените. Те представляват многослойни полиедрални въглеродни структури от фулеренов тип. Тези клъстери могат да имат достатъчно разнообразни съчетания на геометрични форми, като размерите им се намират в диапазона от няколко нанометра до няколко десетки нанометра, а повърхността им е яйцевиденшестоъгълник или петоъгълник. Астралените, както и нанотръбичките, могат да се използват за приготвяне на наномодифициран бетон, но механизмът на тяхното влияние върху процеса на структурообразуване на бетона се отличава съществено. Освен трите основни видове въглеродни клъстери съществуват и други по-слабо изучавани фулероидни структури. Общото за тях се явява наличието на фрагменти от смесени решетки, състоящи се от шестоъгълници, редуващи се с петоъгълници. Ако виждаме въглеродната структура на един шестоъгълник, то това не е молекулярния клъстер на въглерода, а графит, шунгит или други, сходни с тях кристални или частично кристализирали минерали. В последно време някои автори на научни статии по темата твърдят, че фулерените присъстват и в шунгита. Подобно твърдение, което не е подкрепено от фактически материали, е сред митовете, които нееднократно се повтарят в различни източници и придобиват в очите на широката публика все по-голяма достоверност. В миналото и Аристотел заявил на своите ученици, че мухата има осем крака. И днес до началото на ХХ век повече от две хилядолетия всеки образован човек вярваше в това твърдение и не смяташе, че му е нужен микроскоп, за да се убеди в това. Днес мощни микроскопи (както електронните така и оптичните) има много научни лаборатории. Но все още в нито един научен източник не се е появила фотография на дори и един фулерен в структурата на шунгита. И не може да се появи, тъй като условията за образуване на фулерен в шунгита са диаметрално противоположни. Шунгитът в света се среща само на две места. В Карелия близо до крайбрежието на Онежкото езеро и в южен Казахстан. Тези залежи са с органичен произход. Шунгитът по своята структура заема промеждутъчнотомястомежду графита и каменните въглища. Това е много интересен материал, способстващ при използването му в
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==