36 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ þíè 2009 груб строеж вишават няколко ангстрьома. Затова, според цитирани думи на учени, да се измерват химическите молекулни взаимодействия посредством нанотехнологиите и нанообектите е не просто неправилно, а и несериозно – все едно да се измерват мишки със слонове. Аналогични тенденции днес се наблюдават в микробиологията. Клетката с нейните елементи и механизми, с помощта на които може да и се въздейства, се измерват в микрони. Това също не е обект на нанониво. Това са много интересни и съвременни технологии, но микро, а не нано. Ние сме свикнали с това, че веществото, имащо кристална или аморфна структура, се състои от молекули, а молекулите от атоми. Във втората половина на XX век било установено, че между молекулите и веществата могат да съществуват и по-сложни обекти, които не са молекули, но не са точно и вещество. Тези обекти с размери в нанометровия диапазон, се наричатмолекулярни клъстери. Именноте били причината за въвеждането на понятия като наносвят, нанотехнологии и наномеханизми. Какво представляват сами по себе си молекулярните клъстери? Това е подредена пространствена структура, свързана посредством силите на молекулното взаимодействие, която се състои отатомите на един химичен елемент и имаща размери от порядъка на няколко нанометъра. Към настоящият момент са открити само въглеродни клъстери, но подобни структури могат да бъдат създадени и на основата на силиция. Семейството на въглеродните клъстери, известни по настоящем, е достатъчно голямо. Най-известният им представител, за чието откритие е връчена Нобелова награда по химия на откривателя му през 1990 година, е фулеренът. Фулеренът представлява сам по себе си сферична структура, наподобяваща футболна топка. Повърхността му се състои от редуващи се шестоъгълници и петоъгълници, във възлите на които се намират въглеродни атоми. Терминът фулерен е измислен в чест на архитектът Фулер, който първи е започнал да използва подобни пространствени връзки в своите проекти. Фулер починал половин век преди В днешни дни развитието на съвременната наука налага масовото навлизане на нанотехнологиите в живота ни, особено след като те се оказахатолова благодатна област за развитие. Разбира се, след като катотова определение станамногомодерно,точестосеизползвамасово и възникват неточности, които могат да доведатдо известни заблуди. Все пак специалистите, ориентиращи се добре в законите и терминологията на наносвета са все още недостатъчно на брой, а желаещи да се присъединят към тях и да подобрят информираността си по отношение на тези съвременни технологии - много, е редно да се направи опит да се обяснят основните особености на нанобетона. Научни основания и спорове За да се разбере същността на новия строителен материал и да се знае какво може да се очаква от свойствата му това, специалистите предлагатда се започне с научната основа на нано технологията. В това отношение те започват с дефиницията на основното понятие. Нано (от гръцки означава малък) е представка, обозначаваща една милиардна част от единицата. Тъй като в системата СИ мярката за дължина е метър, то нанометъръте една милиардна част от метъра и милионна част от милиметъра. Това е много малка величина, но тя няма никакво отношение нито към молекулите, нито към атомите. На атомно и молекулярно ниво размерите се измерват в ангстрьоми. Ангстрьомът се явява извънсистемна единица, която отдавна сеопитватдаотменят, но все още нищо не се получава, тъй като тя е изключително удобна при оценка размерите на атомите, простите молекули и йоните. Сложни полимерни молекули могатда достигат в дължина дори няколко микрона, нотехните напречни размери не преНанобетон Нанобетонът е иновативен материал, разчитащ на реакции на структурно ниво при свързването на цимента за промяна на качествата на готовия бетон. Както при всеки нов материал и за него възникват много и различни въпроси и са необходими редица дефиниции, на които се спираме по-подробно в настоящата статия. ТЕКСТ ВЕРА АНГЕЛОВА
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==