технологии на монтаж, но успешно сме го съчетали с нашите керемиди като сме се погрижили да запазим облика на българската къща. За това и възстановихме производството на старобългарската едноулучна керемида- “Траяна”. Запазихме външния и вид, но подобрихме начина и на монтаж. Защо Керамична къща Стралджа въвежда керемидата “Траяна” точно сега? Смятате ли за удачно точно в този момент на стагнация на пазара на ново строителство и строителни продукти, че може успешно да се налага нов продукт? За ново строителство ли е по подходящ или за реновиране на сгради, изградени в духа на традиционната българска архитектура? М.М. Керемидата” Траяна” не е нов продукт и нейната характерна форма е добре позната от няколко века. Разходете се в Котел, Жеравна, Медвен, Трявна, Созопол, Пловдив.... и въобще навсякъде където е съхранена българщината. С това отговорихме на търсенето на керемиди за реставриране на паметници на културата, а изградените нови сгради ще имат автентичен вид. Инж. Митев, как специалистите от бранша- архитекти, инженери, строители и инвеститори, да получат повече информация? Как ще процедирате за популяризирането на “ Траяна”? М.М. Телефоните ни са публикувани на сайта ( www.ceramicshouse.com) и всеки, който желае, може да се свърже с нас. С радост ще отговорим на всеки възникнал въпрос, не само за “ Траяна”, но и за другите продукти, предлагани от нас. Каним всеки един професионалист от бранша да ни посети в завода и да се докосне до керамичното производство. ДА ЗАПАЗИМ ДУХА НА БЪЛГАРСКАТА АРХИТЕКТУРА Инж. Шишманидов в статията си “Да възродим българските традиции” Вие защитавате тезата, че в България може да се проектира и строи в духа на Българското Възраждане, без да се губи удобството на съвременното жилище и предимствата на днешните технологии. Това наистина е прекрасно, но как на практика би могло да се осъществи? Вероятно имате предвид, че от архитектите зависи какво точно ще предложат на своите клиенти? Това не означава ли, че българските архитекти трябва да се обединят около вашата теза? Как бихме могли ние, медиите да бъдем полезни в тази насока? Г.Ш. Да, наистина защитавам тази теза, но и на практика също го доказвам с построените от нас обекти. От колегите архитекти и инженери се изисква да отговарят на търсенето, т.е. на пазара, като подходят към това непредубедено и професионално. Ние сме тези, които трябва да бъдем в услуга на инвеститори и потребители, а не да налагаме нашето мнение. В този смисъл не архитектите трябва да се обединят около нашата идея, а обществото или определена част от него, а архитектите да отговарят на неговите изисквания, т.е. да се строи във възрожденски дух при удовлетворяването на съвременните изисквания на комфорт и стил на живот. Кой друг освен медиите могат да помогнат за консолидиране на обществото около тези идеи и концепции. Практическото им осъществяване не подлежи на съмнение и се демонстрира от моя скромен опит. Не е за подценяване и факта, че като строителна стойност двата начина на строителство са еднакви. Традиционни за изграждане на българската къща са естествените материали като камъка, дървото и керамиката. Но с цел спестяване на средства се влагат изкуствен камък за фасадни облицовки и ПВЦ дограма, имитиращо дърво.Това са нови материали, които смятате ли, че биха променили фасадния облик на традиционната българска архитектура? Г.Ш. Аз съм привърженик на естествените материали. Материалът се усеща, и в този смисъл на външен вид може да са еднакви, но чувството е различно.Забележете и факта, че повечето производители вече се стремят продуктите им да приличат максимално на естествените. Това за мен не е случайно, а се дължи на търсенето на все повече естествени материали в заобикалящата ни среда. М.М. Бих добавил, че не е само въпрос и на средства. Често се използват по-скъпи, но не по-надеждни материали. Така се избягва необходимостта от добре обучен и високо квалифициран персонал. Монтажите на битумни и ламаринени покриви се извършват неколкократно по–бързо от традиционния керамичен покрив. А и кой знае колко майсторлък не е необходим. Как според Вас би могло да се постигне автентично излъчване на сградите, не само като декоративно външно оформление, но и като начин на строителство? Г.Ш. Всеки един от материалите носи своята специфика. Бетонът има своята конструктивна логика, дървото- друга, затова, за да се постигне автентично излъчване на сградите е необходимо да се използва като конструктивен материал дървото. Замаскирането на бетона като конструктивен материал е доста по труден процес. Инж. Митев, специалистите наричат покрива на сградите “Петата фасада”. Как този толкова важен елемент от конструкцията на една къща би могъл да се изгради най-добре днес, но в духа на Българското Възраждане? Какви продукти бихте препоръчали? М.М. Именно заради този въпрос потърсихме независимо и външно на фирмата ни мнение, това на инж. Шишманидов. В негово лице видяхме, че все още има специалисти в бранша, които искат да запазят духа на българската архитектура. През последните години на бум в строителството се нагледахме на архитектурни безумия и кич. Керамичният покрив като една важна част от облика на българската къща беше заменян с нетипични за тези географски ширини материали и цветове. Как ви изглеждат кървавочервените ламаринени покриви на Пампорово сред вековните борови гори, лъскавите гланцирани керемиди до рибарските лодки в Созопол, а оцветените бетонни керемиди на покривите на църкви и манастири? Камък, дърво и керамика бяха натикани в ъгъла от бетон, метали, полимери... Разбира се, не отричаме съвременните Разговор с инж. Георги Шишманидов -“ Възрожденски къщи- проектиране и строителство” и инж. Митко Митев – продуктов мениджър на “ Керамична къща Стралджа” Индустриална зона, 8680 Стралджа, тел.: (04761) 62 53, 53 70, факс: (04761) 61 35 безплатен клиентски номер 0800 14140 e-mail: sales@ceramicshouse.com sales.straldja@gmail.com www.ceramicshouse.com
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==