97 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ íîåìâðè 2008 довършителни работи Р Е К Л А М А Р Е К Л А М А разтворими във вода синтетични смоли, чиито частици са диспергирани във водна среда. Такива са например поливинилацетатните лепила или тези от синтетичен каучук. Лепилата на водна основа са приложими при порести материали като стиропор, гипсокартон, ПДЧ, ПДВ, MDF, OSB и дърво. Водата навлажнява порите на тези материали и дава възможностна лепилотода проникне равномерно по цялата повърхност. Тези лепила имат два недостатъка. Единият е дългото време на втвърдяване. В някои случаи е възможно то да се съкрати чрез нагряване на местата на свързване за по-бързо изпаряване на водата. Освен това слоят на втвърдяващото се лепило служи като хранителна среда за развитието на микроорганизми, което впоследствие може да доведе до образуване на плесени, ако в състава на лепилото няма бактерицидни и фунгицидни добавки. Лепилата на основата на разтворители представляват полимери, които се поддържат в течно състояние с помощта на химически вещества като ацетон, спирт, толуол и алкалоиди, изпаряващи се по-бързо от водата. Типични примери в тази група са контактните лепила, представляващиразтворинасинтетичен каучук в цианидни естери на акриловата киселина, както и разтвори на поливинилхлорид в етиленхлорид или етилацетатни естери. Такива лепила се използват за залепяне на термопластични материали като листове, пана, фитинги и тръби от поливинилхлорид. Времето за изсъхване е по-малко, отколкото при лепилата на водна основа. Недостатък на тези лепила е, че парите на повечето разтворители са вредни за човешкото здраве. Двукомпонентните лепила се втвърдяват в резултат на химична реакция на полимерите, след смесване с втвърдители или под действие на различни фактори като топлина, налягане, влага, слънчева светлина или кислорода от въздуха. Най-разпространени са епоксидните, полиуретановите, силиконовите и акрилните полиестерни смоли. Те успешно се използват за залепяне на различни
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==