15 ИНФРАБИЛД 7'2025 пътна инфраструктура Р Е К Л А М А Р Е К Л А М А то на глобалната температура до 1,5°C над прединдустриалните нива. Втората цел е периодично да се оценява колективния напредък към постигането на първата цел - т.е. преразглеждане на ангажиментите на страните за намаляване на емисиите на всеки пет години. Третата цел е да се предоставя финансиране на развиващите се страни за смекчаване на последствията от първата цел, за укрепване на устойчивостта и адаптиране към климатичните въздействия. Споразумението е правно обвързващ международен договор, влязло в сила на 4 ноември 2016г. Република България също е поела ангажимент към Парижкото споразумение. Парижкото споразумение бележи нова ера на глобална мобилизация за справяне с изменението на климата и представлява промяна на парадигмата в прилагане на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (РКООНИК), с изрично признание, че само с приноса на всички е възможно да се преодолее предизвикателството на изменението на климата. Ограничаване на повишаването на средната глобална температура до 1,5°C, в съответствие с най-амбициозните цели на Парижкото споразумение, изисква безпрецедентна трансформация на съвременните общества и спешно и дълбоко намаляване на емисиите във всички сектори на дейност, както и промени в поведението и участието на всички страни. Европейска рамка Още през 2019 година ЕК представи Съобщението си „Европейска зелена сделка“, което представя визия за постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050г. и подобряване опазването на околната среда, като същевременно бъде запазена конкурентоспособността, а икономическият растеж стане независим от използването на ресурсите. Тази разработка засяга не само политиките по околна среда и климат, но и целия социално-икономически живот, като предвижда преразглеждане на значителна част от европейското законодателство. На 12 декември 2019г. Европейският съвет прие цел за постигане на климатична неутралност на Съюза до 2050г. и постигна съгласие по другата цел - за постигането на нетно намаление на равнището на Съюза на емисиите на парникови газове до 2030г. с най-малко 55% спрямо равнищата от 1990г. Двете климатични цели бяха закрепени в законодателството на Съюза с приемането на 5 май т.г. на т.нар. Регламент за Европейски закон за климата - рамков акт, гарантиращ участието на всички сектори в постигането на целите. Окончателният текст на Регламента предвижда цел за намаление на емисиите на ЕС от „поне 55%“ до 2030г., климатична неутралност на Съюза до 2050г. и елиминиране на негативни емисии след това. Национална рамка – адаптация към изискванията на Европейския съюз Два документа, Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие на Република България задават рамката за действия за адаптиране към изменението на климата (АИК) и приоритетни направления до 2030г., като идентифицира и потвърждава необходимостта от действия за АИК както за цялата икономиката, така и на секторно ниво. Основание за разработването на Стратегията за адаптиране и Плана за действие е, че България се намира в един от регионите, които са особено уязвими към изменението на климата,
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==