36 ИНФРАБИЛД 7'2024 ства, без да се изисква абонамент. Товатрябва да направи възможно спирането на който и да е електромобил при която и да е станция за зареждане от всяка мрежа и зареждането без проблем. Вмомента повечето зарядни станции изискват абонамент към дадения оператор или изтегляне на приложение. Но, според новите правила, клиентите не бива да бъдат принуждавани да се абонират или да инсталират софтуер – те трябва да могат да плащат с карти или безконтактни устройства така, както плащат в магазините за хранителни стоки. От операторите ще се изисква ясно да посочват цените на съответните станции за презареждане чрез електронни средства, включително времето за изчакване и наличността. Макар че официално вече не е част от ЕС, Великобритания прилага сходни правила за развитието на мрежата от обществено достъпни зарядни станции. Очаква сеивъвежданетонаобщоевропейски мерки за надеждността на зарядната инфраструктура. Изискването за 99% надеждност ще означава редица мерки за грижа за постоянната работа и изправността на зарядните станции, включително задължение операторите да осигурят 24-часова телефонна линия за помощитехническа поддръжка. Тези мерки иматотношение към нарастващия проблем с „тревожността относно зареждането“. Заключение Развитието на зарядната инфраструктура за електромобили в България е в зародиш, но перспективите пред нея са обнадеждаващи и значими в контекста на глобалния стремеж към намаляване на въглеродните емисии и насърчаване на устойчивата мобилност. Въпреки че мрежата от зарядни станции в страната демонстрира годишен ръст и отговаря на базови потребности, множество предизвикателства, свързани с капацитета на съществуващите съоръжения, липсата на централизирана информация, итрудностите по присъединяване към електроенергийната мрежа, продължават да пречат на масовото възприемане на електромобилите. Един от ключовите фактори за бъдещето на електромобилността е възприемането на електрическите превозни средства като част от екосистема, изискваща ангажираност и координация между различни заинтересовани страни. Местните и централните власти, електроразпределителните компании, операторите на зарядна инфраструктура, автомобилните производители и потребителите на електромобили иматобща отговорност към изграждането на устойчива, достъпна и лесно използваема зарядна мрежа. От съществено значение е държавната политика за подкрепа на е-мобилността, която включва въвеждане на стимули за инвеститори и оператори на зарядни станции, административни улеснения и ясна нормативна рамка за изграждане и поддържане на инфраструктурата. Според експерти и международни практики, създаването на национален портал за електрическа мобилност, поддържанотофициалниинституции, може да служи като източник на надеждна информация за локации, условия и възможности за зареждане. Това би подпомогнало както потребителите, така и общините и бизнесите, които инвестират в този сектор. По отношение на технологичното развитие на зарядната инфраструктура, България следва примера на страни като Нидерландия и Германия, които се стремят към оптимизиране на зарядните процеси и интегриране на възобновяеми енергийни източници за зареждане на електромобили. Идеи като индукционното зареждане и хибридните станции, които включват соларни панели и други иновативни технологии, обещават да направят зарядната инфраструктура по-гъвкава, достъпна и лесна за поддържане. Наред с това, стратегическите инициативи на ЕС за разширяване и хармонизиране на зарядната инфраструктура до 2025г. и 2026г., когато се очаква инсталирането на зарядни станции на всеки 60 километра по основните транспортни артерии на съюза, предоставят възможност за по-бързо интегриране на България в общоевропейската зарядна мрежа. В този смисъл, страната би могла да съчетае усилията за вътрешна инфраструктурна оптимизация с участието в програмите на ЕС, които не само ще улеснят пътуванията на електромобили през Европа, но и ще създадат единен и устойчив пазар за електрически превозни средства. Макар да е ясно, че внедряването на надеждна зарядна инфраструктура ще изисква време, координирани усилия и иновации, настъпването на тази нова ера в транспорта е неизбежно. За да отговори на европейските и глобални амбиции, България следва да приеме по-активен и систематизиран подход към развитието на електрическата мобилност. Един синергичен напредък в инфраструктурата, технологиите, регулациите и общественото информиране ще бъде решаващ за постигането на тази трансформация, която обещава да направи пътуванията не само по-екологични, но и значително по-достъпни и удобни за потребителите на електромобили
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==