Списание ИНФРАБИЛД | брой 7, 2024г.

34 ИНФРАБИЛД 7'2024 според очакваното. Доскоро например се говореше за зарядни станции, които ще се прикрепват към стълбовете за улично осветление или друга обществена електроинфраструктура. Така те биха били лесно достъпни на обществени места. Идеята обаче се оказва неприложима за ускорено зареждане заради големите мощности, които са необходими. Промяната на инфраструктурата етрудно постижима. Процедурата за изграждане на зарядна станция с мощност над 22 киловата е същата като за строителен обект, с всички необходими оценки, визи и разрешителни за строеж. Фактор е и преплитането на отговорностите: в подобен процес е необходимо участието на общини, строители, електроразпределителни дружества. Втехнологичните издания нерядко се говори за „ново поколение“ обществени зарядни станции, които интегрират бързо зареждане на електромобили с локален ВЕИ източник, например соларен модул с акумулаторна система, и доритехника за зареждане с водород. Подобни проекти са новаторски, ала сложността на изпълнение на подобна конструкция отново се сблъсква с реалността на прекомерното преплитане на отговорности. За сметка натова другатехнология се радва на по-голяма вероятностза реализация: идеята за индукционно зареждане чрез настилката. Това означава обществените паркоместа за електромобилида бъдатоборудвани със захранваща „подложка“ под асфалта, която индукционно зарежда батерията на ЕПС. Технологията е вече добре позната от смартфоните: ние ги оставяме върху подложка и не се налага да включваме кабели където и да е. Редица проекти експериментират и със зареждане в движение, отново чрез индукционна настилка. Нужда от нормативни и административни промени При това положение остава актуален въпросът какви промени са нужни за наличието, достъпността, разпределението и информираността относно обществените зарядни станции за електромобили? Отбраншовата организация Индустриален клъстер „Електромобили“ (ИКЕМ) дефинират четири посоки на необходими промени. На ниво Министерски съвет е нужно да бъде формиран национален координатор по електрическата мобилност. Той следва да координирадейностите по развитието на електромобилността. По отношение на публичната зарядна инфраструктуратози координаторелогично да работи с ресорните министерства – напримернатранспорта, наенергетикатаи др., собщините, с научноизследователската общности разбира се, с производители, доставчици натехника и услуги. За формирането на подобно координационно звено Българияможе да почерпи опитотдобритепрактикипосвета.Например, в Германия функционира подобен орган и той е пряко подчинен на министър-председателя. На ниво община е необходимо предвиждането и осигуряването на места за монтиране на обществени зарядни станции. Добра идея е да се изгради и да се предостави на общините проект - образец за развитието на зарядната инфраструктура, който да е издържан от гледна точка на урбанистично развитие, технологично развитие и съществуващи регулации. Това би улеснило работата на общините, особено при липсата на локален експертен капацитет. На ниво нормативна база най-належаща е необходимостта от стимули за електроразпределителните дружества да предоставят достъп до електроенергийната мрежа. Мярката има отношение към „тясното място“ в развитието на зарядната инфраструктура: подсигуряването на енергиен капацитет в локациите за зареждане. “ Очаква се в Европейския съюз да има поне 30 милиона електрически превозни средства до края на десетилетието.

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==