32 ИНФРАБИЛД 7'2024 В България има общо 1360 зарядни станции за електромобили, по данни отоктомври 2023г. В началото на 2023г. станциите са били 1018. Това означава около 25%ръстза една година. Локациите за зарядни станции са били 605 през 2022г., в началото на 2023г. - 751. Към октомври 2023г. броятим вече е 820. Ръстът е приблизително същият като нарастването на самия брой на зарядните станции. Средно по 55 нови зарядни станции за електромобили се появяват всеки месец у нас. Приблизително една отвсеки десетзарядни станции е за лична употреба.Около10%отинсталираните зарядни станциизае-колиса„бързи“ (SuperCharge),тоест 100kWи повече. Устройствата са способни да заредят батерията на електромобил до 80% за половин час. С подобни цифри България се „движи“ с темпове, каквито се наблюдават в повечето други страни от Европа. Очевидно изключение е Нидерландия – там насищането със зарядни станции изпреварва драстично средното за Европа. Предвид броя на електромобилите, към момента на 1 зарядна станция се падат малко над 7 е-коли за обслужване. Подобна цифра доближава България до средноевропейския еквивалент от 6,4 електромобила на една станция. Видно е също, че на ниво държавен апарат има воля, макар и недостатъчна, за стимулиране на електрическата мобилност у нас. Свидетелство е въвеждането на „зелени“ регистрационни номера за ЕПС: те започват с буквите ЕА, които съответстват не на конкретна област или община, а на понятието „електрически автомобил“, и са зеленикави на цвят. Друго доказателство е промяната на наредбата за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизиранитетеритории. В нея вече е регламентирано задължителното инсталиране на поне една „голяма“ зарядна станция в новите сгради с над 10 прилежащи паркоместа. Зелените номера, редакцията на наредбата и общинските мерки за стимулиране –такива като правото на безплатно паркиране в „синя зона“ – обаче не са достатъчни, за да стимулират частните и бизнес потребителите да изберателектрическото задвижване. Ключово предизвикателство остава общественодостъпната зарядна инфраструктура. Тревожността за зареждането Доскоро се говореше, че тревожността относно пробега е един от двата водещи фактора за въздържане от покупката на електромобил (другият е цената). Но, според специалисти, понятието „тревожност за пробега“ - т. е. въпросът „докъде мога да стигна с електромобила си с наличния заряд“ – вече се измества в посока „дали ще мога да заредя“. Безпокойството, което се надига у шофьорите, се свързва с нов тип въпроси: „ще има ли къде да заредя навреме“, „когато стигна до зарядна станция, дали ще работи“; „дали там няма да чакат още три коли на опашка“; „ще приеме ли „колонката“ моя начин на плащане“? Този дискомфорт е наречен „тревожност относно зареждането“. Според специалистите, когато човек си купи електромобил, той скоро спира да сетревожи за пробега – разбира колко далеч може да стигне колата с наличния заряд. Остава обаче чуденето как ще процедира със зареждането. Безпокойството при зареждане не е неоснователно. За потребителите е естествено очакването, че изживяванетоще е подобно на презареждането с бензин: знаеш, че можешда вземеш коя да е банкова карта отджоба си, да отидеш до която и да е бензиностанция и да си осигуришспокойно движение за минута-две. Зарядните станции като бензиностанции Има ли у нас достатъчно зарядни станции за електромобили по протежение на големите обществени пътища – магистрали, главни пътища? Експертите казват, че станции има, но е спорно доколко са достатъчни за спокойно придвижване на дълги разстояния. В това отношение е съвсем естествено да се търси аналогия с бензиностанциите: потребителитетрябва да могатда разчитат, че и посред магистрала могат да спрат ида имат възможностда заредятбързо, за да продължат по пътя. Няколкочасов престой насред пътя просто не е вариант. Несбъдната технология, която можеше да направи възможно това, предвиждаше бърза смяна на батериите. Това означава водачът да спре на крайпътна станция, паркирайки колата си на определена площадка. Робот - под контрола на механик, следва да свали изтощената батерия и да постави нова, напълно заредена. Смяната трябва да се случва за 2-3 минути – приблизително колкото трае презареждането на ДВГ автомобил. Следват плащане и потегляне. Тази блестяща идея срещна трудности заради коренно различните стандарти при батериите. Като цяло всеки автопроизводител работи с различен доставчик на акумулаторните системи, а някои си ги произвеждат сами. В резултат, размерите, формите и капацитетите имат различия. При това положение идеята за бързата подмяна на батерии е неприложима на настоящия етап. Навярно
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==