26 ИНФРАБИЛД 7'2024 се диаметърът на сондажа, дължината на закотвяне и типът на инжекционния материал. Дължината на анкерите трябва да е такава, че нито една критична плъзгателна повърхнина да не преминава през закотвящата им част. Почвените анкери са сравнително бързо решение за укрепване на склонове при трудни условия. Те повишават устойчивостта на земния масив на срязващи натоварвания, дават възможност за прецизен контрол на напрежението на котвата, иматмного добро взаимодействие с пръскан бетон и стоманобетон. С използването им е възможно реализиране на много висока носимоспособност, неосъществима при използване на други системи за укрепване на склонове. Укрепването на склонове с помощта на подпорни стени и анкери е интегриран подход, който позволява да се решават проблемите с осигуряването на стабилност и безопасност на склоновете при различни инженерни и природни условия. Изборът на метод и технология за укрепване зависи от много фактори, включително характеристиките на почвата, ъгъла и височината на откоса и специфичните изисквания на проекта. Използването на стени и анкери изисква внимателно проектиране и изчисления, както и използването на специализирано оборудване и висококвалифицирани изпълнители. Почвени гвоздеи Често за поемане на опънни и срязващи напрежения и осигуряване стабилитет на земния масив се използват армиращи пръти, т.нар. почвени гвоздеи. Те представляват система от анкериращ прът, инжектиран по цялата си дължина, захванат към масива с опорна плоча или опорен блок, който се комбинира с армиран с мрежа торкрет, положен по укрепвания откос. Почвените гвоздеи са пасивни стоманени анкери и се прилагат за укрепване на откоси, склонове и в трудно достъпни места. Почвените гвоздеи се изпълняват по сондажен начин или чрез забиване в откоса на стоманени пръти, тръби, профилни железа и др. Дължината на почвените гвоздеи се определя чрез изчисление и те трябва да пресичат с достатъчно анкерираща дължина възможната повърхнина на плъзгане. Методът е подходящ при укрепване на земни насипи и съществуващи свлачища. Подпорни стени Решението да се използва подпорна стена зависи от големината на свлачищния натиск, височината на съоръжението, инженерно-геоложките условия, наклона на терена, ерозията, сеизмичните условия и др. Гравитационните подпорни стени (масивни и облекчени) са подходящи за противосвлачищни конструкции при повърхностни свлачища върху скална наклонена подложка и при по-плитки консеквентни свлачища със здрав основен пласт. Те са неподходящи при консистентни дълбоки свлачища, в които фундирането е в глинести почви или се изисква голяма височина на стената. Гравитационните подпорни стени се изпълняват от бетон, стоманобетон, каменна зидария, армирана почва и др. От голямо значение е разстоянието между деформационните фуги да не е повече от 12м и обратните насипи да са от несвързани почви, комбинирани с дренаж. При височина на гравитационната подпорна стена над 5м за поемането на свлачищния натиск може да се наложи анкериране. Изграждането на подпорни стени се прави след обстойни проучвания и съответно проектиране. Габиони Габионът е паралелепипед/кутия, изработен от поцинкована двойно усукана габионна мрежа с шестоъгълни клетки. Формата им е оптималната - те са много издръжливи. Кути- “ Укрепването на склонове изисква сериозно проучване, отговорно проектиране и стриктно изпълнение.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==