46 ИНФРАБИЛД 5'2024 в реално време. Хитрият подход предполага част от вече съществуващата градска инфраструктура да се впрегне мониторинг на валежите. Например, част от конструкциите на сигнализационни уредби и осветителни стълбове биха могли да се оборудват с малки метеостанции с датчици за времето - температура, вятър и такива за измерване на обема на падналите валежи - на дъжд, сняг. Предимството на този модел е в експлоатирането на вече съществуващата мрежа за електрозахранване. Събирана чрез IoT, информацията е основа за навременно разпознаване на екстремните валежи. Тя може да се наслагва върху дигитална карта на града за проследяване на засегнатите зони. Интеграция на външни източници Освен от собствената сензорна мрежа, операторът на ВиК мрежа може да използва и външни източници на данни в помощ на интелигентното управление на водите. Ценен източник са метеорологичните прогнози. Множество доставчици на метеоданни предлагат своите прогнози, включително чрез дигитални интерфейси, така че информацията да се подава автоматично. Разполагайки с предвиждания за предстоящото време, операторът ще знае какво да очаква от времето, за да се подготви навреме. Източник на допълнителни данни в реално време могат да са собствените малки метеорологични станции на т. нар. умни сгради. Проектирани за адаптивно управление на вътрешната климатизация, осветление и слънцезащита, съвременните смартсгради обичайно разполагат със собствена метеостанция, която следи локално параметрите на времето: температура, валежи, вятър. Градове, разположени в планински подножия, биха могли да черпят данни от високопланинските измервателни системи, следящи температурите по високите части и дебелината на снежната покривка - следователно нейното топене и повишаване на речните нива. Прогнозни анализи С натрупването на исторически данни в платформите за мониторинг и анализ става възможно да се правят и прогнозни анализи на очакваното поведение на градските води. А те могат да са основа на дългосрочни, стратегически решения за управление на водите. Така например ако данните от няколко поредни години показват, че през май се повишава броят на случаите на екстремни валежи, при които се наводнява даден район от града, това може да е основание в инвестиционната програма да се заложи разширяване на отводнителните съоръжения в този район или изграждане на водозадържащи резервоари. Чрез прогнозен анализ градските власти могат да вземат важни решения като например: кои ремонтни дейности са с най-висок приоритет; кои дейности на дружеството са свързани с най-много разход на усилия и най-ниска ефективност, следователно е необходима кардинална промяна; кога да се стартира кампания, ангажираща широката общественост с действия, свързани с опазването на водите и др. Отключването на тези ключови отговори позволява на управляващите ВиК мрежи да вземат по-адекватни решения за бъдещите си програми, политики и инвестиции. Те могат дори да търсят нови законодателни решения, основавайки се на факти и необорими аргументи чрез събраните данни. Пестене на вода в домовете Възприемането на градски протокол за пестене на вода може да направи чудеса за озаптяване на потреблението. Не е нечувано градските власти да призоват обществеността и бизнеса да намалят потреблението на вода по време на суша. Но технологиите извеждат тези промени в поведението на друго ниво. Навлизането на технологията IoT позволява натрупване на данни от„интелигентните“ водомери и наблюдение в реално време. Това позволява на гражданите да следят отблизо собственото потребление на вода и да го ограничат. Водният оператор пък може да използва консолидираните данни, за да адресира послания към гражданите. Например, по време на продължително засушаване той може да призове домакинствата, чиято консумация на вода надхвърля дадени нива, да преразгледат навиците си и да ограничат разхищението. Знаете ли, че „градският воден индекс“ на „Economist“ класира София на шесто място от общо 51 града в света от гледна точка на управлението на водите? С това българската столица се нарежда сред глобалните лидери редом с Лос Анджелис, Мелбърн, Далас, Лисабон и Сао Пауло, Лондон, Копенхаген, Маями и Калгари. София е четвърта по показателя надеждност, седма по достъпност, тринадесета по устойчивост
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==