39 ИНФРАБИЛД 5'2024 водна инфраструктура на тръбите беше видима, а бетонът - обрушен, имаше инфилтрация на подпочвени води, или ексфилтрация на отпадъчни води в почвата. Ето защо във водния цикъл на Смолян беше предвидена рехабилитация на голяма част от Главния колектор. Рехабилитира се 8526м. Технологията на изпълнение е пилотна за България, и е изцяло по безизкопен способ, не се извършваха изкопни работи, като избегнахме разкопаване на улици и частни имоти. Единствено трябваше да осигурим достъп до ревизионните шахти, със съгласието на собствениците на имотите. Осигуряването на тези декларации забави издаването на Разрешението за строеж. Поради редица независещи от нас причини, стартирането на реалните СМР по санирането му започнаха едва през месец юли 2023 г., само половин година преди крайния срок за усвояването на европейските средства. За щастие изпълнителят се справи в указания срок и избегнахме финансови корекции за целия проект. Изпълнението на самата технология е интересно и си заслужава да се види на място от хората, работещи във ВиК сферата. Рехабилитацията се извърши чрез метода на „втвърдена на място тръба (CIPP)“. Материалът за облицоващата тръба е съвкупност от специални стъклени влакна и полиестерните смоли във вид на ръкав. Този материал позволява бързо втвърдяване с помощта на UV лъчи, което да гарантира дълготрайно качество на крайния продукт. Износващият слой дава безопасност на втвърдената на място тръба, която облицова отвътре съществуващата. Санирането се извършваше на участъци между две шахти. Затапваше се началната шахта чрез „балон за затапване на канали“ с подходящия диаметър. След което в предходната шахта, където се събират отпадъчните водни количества от колектора, се поставяше потопена помпа, която препомпваше събралите се води и се заустваха в последната шахта, която е предмет на конкретното междушахтие за рехабилитация. По този начин санирането се извърши максимално щадящо за околната среда. Понякога се налагаше аварийно изпускане на вода, когато постъпваха залпови количества, които застрашаваха сигурността на хората, работещи в колектора. Почистваше се канализационнят участък и прилежащите към него ревизионни шахти със специализирана каналопочистваща машина, извършваше се видеообследване на участъците със самоходна роботизирана CCTV видеокамера, монтираше се „втвърдена на място тръба (CIPP)“, чрез специална UV лампа. Цялото оборудване е в камион, който се позиционира на място при шахтата нагоре по течението. Въжената лебедка се разполага над шахтата надолу по течението. Ръкава се изтегля в колектора, за да бъде извършена рехабилитацията му. Облицоващата тръба се поставя над шахтата, така че да може да се плъзга надолу в нея, без да срещне никакви препятствия. Компресорът в шахтата нагнетява въздух към инсталационния отвор, така че да бъде настроен, преди да се постави източника на UV светлина. Източникът на UV светлина се насочва в инсталационния отвор, след което се включват UV лампите. След подходящото време, започва втвърдяването. Финално се преминава със специализирана техника по трасето на облицования участък от колектора и на база заснетите с точност координати се правят отвори с подходящия диаметър във вече втвърдената облицовъчна тръба на всички съществуващи зауствания на канали, СКО и отводнителните тръби на дъждоприемни шахти. Реализирането на рехабилитацията на Главния събирателен колектор на град Смолян подобри работата на ПСОВ, като на практика почти изцяло преустановихме инфилтрацията и разреждането на постъпващите отпадъчни води за пречистване. Възстановена е конструктивната здравина на колектора, и е подобрена хидравличната му проводимост чрез премахване на проникналите клони и неправилно заустени сградни канализационни отклонения и отводнявания на дъждоприемни шахти и решетки. Изпълнихме и третично стъпало на ПСОВ-Смолян с цел премахването на биогенни елементи, с което ще можем да отстраняваме фосфора, който се съдържа в отпадъчните води, постъпващи в станцията. Какви са основните цели и приоритети на „Интегрирания воден проект на агломерация Смолян“? Управляваното от мен дружество е бенефициент по Административен договор, подписан между „ВиК“ ЕООД, град Смолян и Ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020 г. По този договор се изпълнява проект „Интегриран воден проект на агломерация Смолян“. С реализацията на проекта се постигнаха заложените цели за намаляване загубите на вода във водопреносната мрежа и увеличаване на събрания и третиран товар на замърсяване преди заустването на отпадъчните води в р. Черна. Това се постигна с изпълнението на 5 договора за строителство и внедряването на ГИС система и прилежащи софтуери за управление на водоснабдителна и канализационна техническа инфраструктура, стопанисвана и управлявана от „ВиК“ ЕООД гр. Смолян, които бяха основните дейности по проекта. За съжаление не успяхме да завършим в цялост проекта в срока на допустимост на разходите 31.12.2023 г. Останаха за изпълнение дейности, които ще бъдат завършени със средства на „ВиК“ ЕООД - гр. Смолян до края на месец август 2024 г. Като пилотен за България проект срещнахме много трудности, от всякакъв характер, наложи се и непредвидено индексиране на договорите, което допълнително затрудни финансово дружеството, не получихме индексации на съфинансирането ни, но считам, че в цялост проектът беше изпълнен и се покриха индикаторите, заложени за изпълнение в Административния договор. Какви мерки предприемате за подобряване на устойчивостта на водоснабдителната система? За да се пристъпи към подобряване на устойчивостта на една водоснабдителната система първо трябва да се установят реалното потребление и загубите на вода. През последните месеци ВиК-Смолян активно работи в тази насока. Разработени са краткосрочна и дългосрочна програма за подобряване и удължаване на експлоатационния живот на системите. Краткосрочните програми включват: активно откриване на аварии (определяне на аварирали участъци чрез „стъпков тест“, извършването на акустични прослушвания за скрити течове), изготвянето на стратегия за справянето с аварии, GIS анализи (определянето на зони и области с голяма концентрация на аварии), изготвянето на причинно-следствен анализ и др. Дългосрочните програми са мониторинг на довеждащите тръбопроводи, мониторинг на селищната мрежа, определяне на влиянието на налягането върху авариите, изготвянето на стратегия за водомерното стопанство (преминаването към дистанционно отчитане в най-кратки срокове), изграждането на нови мрежи без загуби и др.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==