25 ИНФРАБИЛД 4'2024 водна инфраструктура както следва: • По–голямата част от водопроводните мрежи в населените места и магистралните водопроводи са от азбестоциментови и нисковъглеродни стоманени тръби ,положени през 60 години на миналия век с изтекъл амортизационен срок; • Липсата на необходимите технически средства за цялостен контрол на разхода и налягането на водата в характерни точки на водопроводната мрежа; • Недостатъчен активен контрол на течовете по водопроводните мрежи; • Не са актуализирани цените на активите на водопроводната мрежа през 90-те години и не са набирани достатъчно амортизационни отчисления за своевременна подмяна на тръбопроводите с изтекъл срок на експлоатация; • Напорните резервоари за питейна вода са разположени на по-високи места, съгласно старите Норми за проектиране на водоснабдителни системи, при които максималното налягане бе 8 атм, а сега то е 6 атм. Това предопределя по-големите налягания във водопроводните мрежи и обуславя значителни загуби на вода и повишена аварийност; • Неправилно проектирани и изпълнени помпени станции без надеждна защита от хидравличен удар на напорните тръбопроводи и кавитация на помпите. Намаляването на физическите загуби на вода може да се постигне чрез цялостна смяна на старата водопроводната мрежа, което е свързано с продължителен период от време за изпълнение и значителни инвестиции с дълъг срок на възстановяване. Затова най-напред трябва да се създаде система за контрол на водопроводната мрежа с последващи регулиране на налягането на водата и селективна смяна на тръбните участъци или райони с честа аварийност. Следва да се има предвид, че ВиК сектора е недофинансиран. Необходимите инвестиции за привеждане на водния сектор в съответствие с европейските стандарти според доклада на Световната банка от 2015г. за следващите 10 години са около 12 млрд. лв или 1,2 млрд. лв на година. Вложените средства за година по ОПОС са около 250 млн лв. ,от ПУДОС са около 100 млн. лв. и от ВиК дружествата също около 100 млн. лв. или общо 450 млн. лв, а за 10 години са около 4,5 млрд. лв. Недофинансирането е около 7,5 млрд. лв. Определен оптимизъм дава чувствителното увеличаване на европейското финансиране и средствата от държавния бюджет, които са около 2,5 млрд. лв. за следващите 5 години до края на 2029г. По-голяма част от европейските фондове са насочени към строителство на канализационни мрежи и ПСОВ (Пречиствателни станции за отпадни води), а е необходимо да се увеличи финансовия ресурс за намаляване на загубите на вода с цел повишаване на ефективността на цялата ВиК система. Националното финансиране е недостатъчно, а самофинансирането на сектора е ограничено, защото не може да се превишава социално поносимата цена определена от КЕВР на 2,5% от средния месечен доход на домакинство при месечно потребление на вода от 2,8 м3 на едно лице. Затова инвестициите за намаляване на физическите загуби на вода трябва да са предимно с голяма ефективност и бързо възстановяване. Мерките за намаляване на физическите загуби на вода са следните: • Внедряване на система за контрол и управление на загубите на вода, включваща отделни подсистеми за земната основа, регистър на мрежата и хидравличен модел, както и база данни за клиентите, водомерите и системата за фактуриране; • Обособяване на зони за измерване на разхода на вода(DMА); • Ежемесечен баланс на водните количества в DMA зоните за оценка на физическите и търговските загуби на вода; • Определяне на участъците от водопроводната мрежа с голяма аварийност с обосновка за подмяната им; • Поддържане на оптимални налягания с правилно зониране на водопроводната мрежа; • Регулиране на налягането или управлението му със системи за поддържане на минималното налягане в критичната точка на мрежата; • Използване на съвременни технически средства за активен контрол на течовете чрез логери с корелация, георадари, термокамери и сателитни системи; • Намаляване на аварийността на напорните тръбопроводи и кавитацията на помпите с активни възвратни клапи и съвременни удароубиватели; • Дигитализация на ВиК мрежите и съоръженията. Търговските загуби на вода се подценяват в нашата страна, а те в действителност са съпоставими във финансово отношение с физическите загуби на вода. Търговските загуби се обуславят от различни причини: • Първоначална неточност на новите водомери (средна тежестна грешка около 3%); • Увеличаване на средно тежестната грешка в процеса на експлоатация. Тя обикновено е от 0,5 до 1,0%; • Неправилен избор на вида на водомера, който влияе негативно особено при кратковременно водопотребление; • Преоразмеряване на водомерите, поради остарели формули за определяне на максималния разход на вода и приемане от проектантите на по-малки загуби на налягане от водомерите. При намаляване на диаметъра от 50 мм на 32 мм на общите водомери в жилищните сгради с 20 до 40 жилища в Благоевград се получиха по-големи отчетени водни обеми с 16%; • Неправилен монтаж на водомерите (вертикално и без изискващите се прави участъци преди и след тях); •Манипулирани и байпасирани водомери отпотребителите; • Липсата на водомери на СВО , голям брой повредени водомери и такива без периодична проверка в установения срок; За намаляване на търговските загуби на вода трябва да се отстранят посочените причини за тяхното възникване, като особено внимание с обръща на правилния избор на вида и диаметъра на водомера, спазване на сроковете за периодична проверка, както и организирането на системна проверка за състоянието на водомерите и СВО. За по-големите консуматори на вода е наложително да се осигури дистанционно отчитане с контрол на разхода на вода през денонощието и състоянието на водомера. При нарастващите цени на водата е необходимо да се установява оптималния срок за смяна на водомерите според цената на водата и водомера и изменението на средно тежестната грешка на водомера в процеса на експлоатация. Поради по-голямата себестойност на търговските загуби на вода от физическите загуби, проектите за тяхното намаляване са с по-кратък период на инвестицията. „Български ВиК холдинг“ ЕАД съдейства на МРРБ при криминализиране в Наредба 4 на манипулирането на водомерите и нерегламентираните свързвания към водопроводната мрежа, а също за пропуските в нивата на показателите за качество на ВиК услугите на КЕВР. Например в критериите за ефективност при привеждане на водомерите в годност ПК 12g и изграждане на водомерното стопанство ПК 12 е на КЕВР се отчитат само техническата годност и метрологичната проверка на водомерите, но не и правилния им вид и диаметър, което допуска тяхното преоразмеряване. „Български ВиК холдинг“ ЕАД разработва пилотен проект
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==