25 ИНФРАБИЛД 3'2024 пътна инфраструктура Р Е К Л А М А обществено достъпни станции заH2 - способни даобслужваткактотежкотоварни,такаи леки превозни средства - във всеки „градски възел“ и на всеки 200км по основните маршрути на планираната Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) до 2030 г. Пътят напред Водородните железопътни системи навлизат в ключов период на своето развитие, като се стремят към по-голямо приемане и комерсиализация. Изправени пред технически предизвикателства и високи начални разходи, те същевременно се радват на значителна подкрепа от страна на правителства и частни инвеститори, особено в страни с активни политики за устойчивост и иновации. Преходът към възобновяеми източници на енергия предлага златна възможност за водородните влакове, особено в региони, където електрификацията на железопътните линии не е изпълнима или изгодна. Технологията за горивни клетки, която използва водород, може да предложи алтернатива на дизеловите двигатели с подобни или по-добри експлоатационни характеристики и без директни емисии на въглероден диоксид водород в повечето страни - с изключение на Япония и Южна Корея - може би е най-добре обобщен от ирландския министър на климата Иймън Райън в документа за водородната стратегия на страната. „Не трябва да се разсейваме от възможността за внедряване на водородни технологии, където директното електрифициране би довело до по-добър резултат“, пишетой. „Аконе е ефективно,...тогава просто няма да го правим.“ Така че, въпреки че все още има оптимистични привърженици на използването на H2 в транспорта, правителствата вероятно ще останат предпазливи. Повечето проекти и сега се определят като изпитателни, прототипни, експериментални. Някои местни власти предпочитат да изчакат и през това време да се фокусират върху подсигуряването на „зелен“ водород, за да заменят съществуващите системи за т. нар. „сив“ H2, добиван от изкопаеми горива. Регулаторна рамка Успоредно стехнологията се развива и регулаторната среда. Най-новата директива на ЕС за енергията от възобновяеми източници, която влезе в сила в края на октомври, включва задължения за гарантиране, че повечето индустриални сектори използват нарастващи количества „зелен“ водород (или негови производни). Директивата обхваща изискване за индустрии като производството на амоняк и химикали, рафиниране на нефти стомана и др. да получават най-малко 42% от водорода си от възобновяемиизточници до 2030 г., нараствайки до 60%до 2035 г. Тя също такаизисквадо2035 г. 1% от цялото транспортно гориво да бъде така нареченото възобновяемо гориво от небиологичен произход (RFNBO) - това е терминът на ЕС за зелен водород и неговите производни. Регламентът за инфраструктурата за алтернативни горива (AFIR), който стана закон на ЕС през септември, изисква от 27-те държави членки да гарантират, че ще има КОФА ТРОШАЧКА ЗА ТВОЯ БАГЕР Открийте цялото оборудване MBCRUSHER.COM
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==