24 ИНФРАБИЛД 2'2024 Все пак и да го дефинираме накратко - цифровият близнак е виртуално копие на физически обект или система, който може да се наблюдава, контролира и променя в реално време. Той използва информация от сензори и други източници, за да се създаде цифров модел, способен да се държи съвсем като реалния. Това копие може да симулира различни ситуации, да тества промени и подобрения и да открива потенциални проблеми. Може да бъде създаден както преди физическата си версия (ако целим да симулираме целия му жизнен цикъл), така и след това (ако целим оптимизация или синхронизация с по-нова или подобрена версия). Много широко разпространени са те в машиностроителната индустрия - например, напълно обичайно би било Ford да разработят цифров близнак за всеки модел превозно средство, а General Electric имат такъв за модела си на ветрогенератор с цел наблюдение на повече от 40000 турбини в различни обекти От гледна точка на инфраструктурата, цифровите близнаци ще очертаят географските характеристики и градоустройственото планиране, а движещо колело за развитието им е нарастващата популярност на идеята за интелигентни градове. На практика това става с изграждане на 3D и 4D модели с информация в реално време за градската среда. Съвременните технологии за виртуална реалност позволяват още по-детайлно проектиране с помощта дори на данни от вградени сензори. Така могат да се изграждат дори триизмерни модели за принтиране на застроени райони за последващ анализ от професионалисти. При изграждането на терминал 1 на летище Хийтроу, Лондон, през 1996 г. инженерите създават един от първите подобни модели, който да симулира изпомпването на разтвор в земята за стабилизиране на земните пластове. Друго разпространено приложение ще е при инспекция на сгради и съоръжения след земетресения след заснемане от безпилотни средства. Основните предимства на използването на цифрови модели могат да се обобщят като подобрен работен процес - данните се получават в реално време и могат да бъдат използвани за симулации на бъдещи процеси. Повишена финансова ефективност - взимането на решения се базира на работа върху повече възможни опции и оценка на финансовата им ефективност. И не на последно място подобрено обслужване за гражданите - по-бърз анализ въз основа на нуждите на гражданите, а също и по-лесно визуално възприемане на решенията от неспециалисти. Разработката на всеки цифров модел се състои от четири основни етапа- стратегическа фаза, проучвателна фаза, аналитична и проучвателна фаза. Стратегическата фаза е отправна точка за малки до средни градове. Характерно за нея е, че градът вече има разработена стратегия и политическа воля за дигитален двойник за подобряване на процесите по вземане на решения и градско планиране. При нея трябва да се намери финансиране за започване, да се използват информацията от вече работещи цифрови модели и събраните от там данни. На този етап по-скоро се случват базови въпроси - какви са основните проблеми, които имат нужда от решение, какъв да бъде дигиталният двойник, до какви по-добри решения може да се достигне с него. Проучвателна фаза е следващият етап е създаването на цифровия близнак за определена употреба с данни от две основни градски направления - обем на трафика и качество на въздуха, като по този начин градът може да тества на базово ниво ефективността на подобен опростен модел. Основно внимание се обръща на това какви резултати ще бъдат постигнати, има ли подкрепа, има ли законови пречки за развитието на модела нататък и доколко данните са ефективни и не заемат излишно място. В аналитичната фаза се преминава към по-структурирано използване на дигиталния близнак за изготвяне на прогнози за това как ще въздейства политиката за управлението му. Могат да бъдат интегрирани по-голям набор от данни за средата и да се постигне усъвършенствана симулация на модела и да се създадат, например, зони с ниски емисии върху времето за пътуване, качеството на живот като променлива от чистата на въздуха, шум, натоварвания, произшествия и т. н. В действие са влезли по-лесни за възприятие модели, които дават възможност за по-добър поглед върху градоустройството и ефективни разходи. Основните казуси ще бъдат свързани с това какво да се визуализира, колко често да се обновяват данните и какви предвиждания са от първостепенно значение. Прогнозиращата фаза е финална. Моделите в последната фаза целят създаването на устойчиво бъдеще. Моделите могат да се справят с редица данни в реално време, а решенията на градската управа се взимат за дългосрочни политики. Търсят
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==