34 ИНФРАБИЛД 1'2024 на безопасно разстояние и др. Как ще се отрази изграждането на нов квартал на мястото на стара фабрика върху останалата част от града? Как ще се измени атмосферното движение в центъра на града при завършването на новия квартал; с колко градуса ще нарасне ефектът на градския топлинен остров в центъра; кои пътни артерии към центъра и съседните региони ще се натоварят най-много, ще има ли нужда от повишаване на техния пропусквателен капацитет; с колко ще се натовари централната канализация при проливен дъжд след включването на новия квартал и доколко би се забавил водният отток при наличието на задържащо езеро в центъра на квартала; за колко време ще достига линейка от квартала до най-близката болница в пиков час и др. Стойността на цифровия близнак нараства с нарастването на сложността на симулациите, те.е. тяхната многофакторност. Когато се натрупват и исторически данни, дигиталната симулация става полезна за проекции в хоризонт от няколко години, десетилетие и повече, например до 2040г. В такъв времеви интервал в един град могат да се появят няколко нови квартала, стотици нови бизнес-сгради, няколко нови училища, дузина паркове, религиозни центрове. Градските планьори ще искат да си представят кумулативния ефект от реализацията на планираните няколко квартала в комбинация с редица други промени – например, ако част от покривите станат зелени. А с колко ще се понижи лятната температура, ако 50% от основните пътни артерии в града бъдат стеснени за сметка на пешеходни и велосипедни алеи? Ще бъде ли в състояние топлофикационната мрежа да задоволи търсенето при екстремно студена зима след включването на всички нови квартали, особено ако в нея се включат няколко индустриална източника на отпадъчна топлина? Ако на държавно ниво се вземе решение да се забранят продажбите на нови ДВГ автомобили до 2035г., то ще бъде ли достатъчна инфраструктурата от обществени станции за зареждане на електромобили през 2040г. след включването на новите квартали? Събиране на данните За функционирането на цифровия двойник е необходима детайлна карта с данни за всички елементи на градската тъкан. Това включва статични данни като например релеф, електропреносна инфраструктура, ВиК мрежа, съществуващ сграден фонд. Обхваща и динамични данни: постоянно променящите се показатели за температура на въздуха, замърсяване, интензивност на автомобилния трафик в различните точки и др. Събирането на тези данни остава предизвикателство. Част от тях, статичните, са налични, например благодарение на съществуващите ГИС системи, кадастър и др. Данните в реално време са по-разпокъсана картина: те се събират от броячи на светофарите в кръстовищата, измервателни станции за качеството на въздуха, сензорните мрежи на ВиК и прецизните мрежи на енергийните оператори. Но това не е съвсем достатъчно. Проектите за смарт-градове биха могли да захранват с богата палитра от данни евентуалния цифров близнак. Така например един далновиден проект за умно улично осветлени превръща всеки осветителен стълб в извор на жива информация: локална температура, състав на въздуха, количество валеж, дебелина на снежна покривка, шумов фон, брой преминаващи автомобили в минута. В допълнение къмтова вече задействаните проекти за дигитални близнаци на градовете прилагат и други техники на събиране на данни. Дроновете например са мощно средство “ Симулациите с цифровии близнаци са ценен помощник за градското развитие.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==