33 ИНФРАБИЛД 1'2024 общинска инфраструктура Р Е К Л А М А подценявано, също е фактор сега: той става определящ за имотния пазар, съответно за бизнеса. Същият стремеж към опазване на околната среда подтиква хората към повече пешеходство, велосипедно движение и използване на средства за индивидуална мобилност: скутери, тротинетки и др. Тяхното вмешателство в традиционния трафик създава и конфликти, и нови възможности – и изисква тотално преосмисляне на градската мобилност. Какви отговори може да ни даде дигиталният близнак? Голямата сила на виртуалния клонинг е в уравненията с много неизвестни. Да вземем за пример сграда със смесено предназначение. Каква промяна ще е нужна в електроенергийната инфраструктура, ако всички обитатели/посетители се движат с електромобили; каква би била енергийната консумация в най-горещия летен ден; колко ще се натовари автомобилнияттрафик в района в пиковите часове заради автомобилите, които идват към в сградата; колко време би отнела евакуацията на обитателите в пиков час и може ли околното пространство да побере всички Сега те трябва да подслонят големите нови консуматори, без това да доведе до срив, ако всички пожелаят да зареждат автомобилите си по едно и също време (например вечер). Решаването на този въпрос не е само топка в полето на енергийните оператори, защото градските планьори трябва да заложат правилните изисквания към инфраструктурата навреме. Свидетели сме и на първите стъпки от навлизането на автономните автомобили. Ефектите от тяхното движение са труднопредвидими: понякога спиратизненадващо, понякога се движат без светлини в тъмното. Как ще се отрази на градския трафик масовизирането на тези нови „герои“? Изискванията за енергийна ефективност на сградния фонд раждат все повече примери за енергийно самодостатъчни сгради или дори нетни производители. В електроенергийните мрежи се появяват нови източници, които трябва да бъдат интегрирани. На теория тези нетни производители биха могли да осигуряват електричество за околните консуматори, например уличното осветление в околността, но дали излишъкът ще е достатъчен? Можем ли да имаме улично осветление, изцяло захранвано от соларни покриви? Формиратсеимикрогридове – клъстери от сгради със собствена генерация, които имати възможности за съхранение. Паралелно стова все повече инвеститори се обръщаткъмгеотермалното отопление. Знае се, че температурата на земните пластове в градовете, в много случаи, е по-висока от тази на земните недра извън града. Дълбаенето под повърхността обаче неизбежно взаимодейства с вече съществуващите подземни инфраструктури. Съображенията за опазване на околната среда задължават градските власти да мислят и за светлинното замърсяване ида предприемат стратегии за намаляването му. Шумовото замърсяване, доскоро
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==