32 ИНФРАБИЛД 1'2024 Не е ли изумително как Дубай, мегаполис с 3,3 милиона души население, превръща пустинята в оазис с паркове и изобилна зеленина? Но още по-впечатляващо е, че отсега се знае: към 2040 година природните резервати ще съставляват 60% от общата му територия; площта за хотели и туристически дейности ще се увеличи със 134%; територията за търговски дейности ще се разрасне до 168 квадратни километра. О, да – дължината на обществените плажове ще се увеличи с 400 процента! Отсега се знае къде каква и колко висока сграда ще има в мегаполиса през 2040 година. Подобна яснота в амбициите не бива да е чужда на който и да е друг град по света днес – сега, когато градските планьори имат в ръцете си мощен инструмент за агрегиране на данни и прогнозни анализи в мега-мащаб: цифровия близнак. По своята същност това е дигитална реплика на града с точно и детайлно копие на всички обекти и всички процеси, изцяло на база действително данни в реално време. Цифрова реплика на градската тъкан В светлината на градскоторазвитие цифровият близнак е ценен заради възможностите за симулативни анализи. Дигиталният двойник на града позволява на всички отговорни инстанции, вземащи решения за развитието на града, да провеждат симулации на база реалните параметри, за да предвидят потенциалното отражение на всяка голяма промяна. Тестването на сценарии е инструмент с висока стойност при прогнозирането. Така е, защото всяка реална грешка в решенията се заплаща твърде скъпо. Една неподходяща сграда, построена на неправилното място, не може просто да бъде взета и преместена на друго място! Отраженията от грешката са широкомащабни и дългосрочни. Цената се плаща от обществото и бизнеса в града. Симулацията дори на една-единствена промяна в града е сложна задача зарадимножеството фактори, които влияят комплексно. Как ще се отрази появата на голяма бизнес-сграда в даден квартал? Тя ще има влияние върху енергийната инфраструктура. Ще промени потоците на трафика – автомобилен и пешеходен най-малкото. Може бище засенчва друга сграда? Не е малък проблем, но може би ще измени и атмосферната циркулация, което допълнително изменя целия район. И ако до този момент градските планьори са били в състояние да предвидят очакваните ефекти на база съществуващите познания за градското развитие, то сега в уравнението има много нови величини, чието въздействие усложнява предвиждането. Например, електромобилите в гаражите изменят енергопотреблението; соларните покриви изменят кривата на консумацията на тока; изменящият се климат може да превърне новия обект в епицентър на потенциално бедствие. Сложността драстично нараства в мащаб – когато става дума, например, за цял нов квартал, или за нова индустриална зона в града. Определящи фактори Градското население непрекъснато нараства. Според различни данни, в момента в градовете живеят над половината от хората на света, а до 2050 година този дял ще се увеличи още, докъм 70%. Нарастващият брой хора повишава изискванията към градските инфраструктури. Пътищататрябва да пренасят повече автомобили. Електроенергийните мрежи се задъхват. Водопроводите едва смогват да доставят вода навсякъде. С разрастването на града се засилва и ефектът на градския топлинен остров: в центъра винаги е няколко градуса по-топло, отколкото в периферията. Големите пътища, които стават все по-широки, се нажежават през лятото. Все по-многобройните покриви също се сгорещяват. Същевременно гъстотата на сградите нерядко намалява естествената атмосферна циркулация и горещият въздух се задържа на едно място. Тенденцията означава, че не можем просто да продължим да добавяме още нови улици и булеварди, без да влошим проблема. И новите покриви не бива да са плоски черни правоъгълници. Климатичните промени влошават картината. Летните жеги стават все по-крайни и продължителни. Зимните студове са все по-свирепи. Дъждовете рукват внезапно и са все по-поройни. Това означава, че когато планират нов квартал, например, градските планьори трябва да предвидят такъв капацитет за канализацията, че да е способна да поеме внезапен рязък прилив. Нужно е да се предвиди и достатъчно електро-капацитет за климатизираните сгради в случай на продължителна лятна горещина. Градското планиране трябва да се измени и заради зачестяващите природните бедствия, включително и горски пожари, които отбелязват пик през последните две години. Подобни събития нерядко налагат евакуация на цели квартали, на болници, училища и социални служби. От друга страна възходът на електромобилите изменя електроенергийните мрежи.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==