24 ИНФРАБИЛД 1'2024 от която всички печелят – и операторите на ЖП инфраструктура, и жителите на селищата, и електроенергийните оператори. Фотоволтаични масиви могат да се монтират по покривите на ЖП гарите и прилежащата инфраструктура: навеси на перони и обслужващи сгради. Една голяма градска ЖП гара може да произвежда достатъчно фотоволтаично електричество за захранването на собственото си оборудване и дори няколко влака. Давайки пример, индийският град Гувахати покри с фотоволтаици целия си покрив още през 2017г. Приблизително 2352 мрежови интерактивни слънчеви панела, които имат генерационен капацитет от 700kWp, бяха инсталирани върху гарата. Оттози ден нататък слънчевата централа се радва на средно производство от 2048kWh на ден. Относително новатенденция е полагането на фотоволтаици по самите ЖП трасета. Според някои анализи, подобен подход обещава 100KW електроенергия на километър железопътна линия, а според други - инсталирането на слънчеви панели върху железопътни траверси може да генерира 1MW мощност от всеки 6-километров участък от железопътната линия. Идеята е спорна. Според специалисти обаче тя е съвсем „осъществима“. Първите няколко опита за монтиране на фотоволтаици по ЖПтрасетата бяха съсредоточени в поставянето на фотоволтаични „траверси“ или по-точнотесни соларни панели върху съществуващите траверси. Експериментите отвориха дебата за ползата от подобно решение. Някои се аргументираха, че запрашаването и механичното натоварване биха направили подобно приложение неефективно. Наскоро обаче швейцарски стартъп обяви технология за монтиране на непрекъсната ивица от фотоволтаични панели по протежение на влаковите трасета. Идеята звучи блестящо: специализиран „влак“ се движи бавно по релсите и спуска един подир друг фотоволтаични панели, които са предварително оразмерени да пасват идеално в междурелсовото пространство. Самите панели са скачени един с друг във верига. Така спец-влакът реално полага „ролка“ от соларни панели в междурелсието. Технологията бе разработена в сътрудничество с Федералната школа по политехника в Лозана (EPFL) и швейцарската агенция за иновации Innosuisse. След като соларните модули се „разточат“ като килим между релсите, всеки от тях може по всяко време да бъде демонтиран, за да се подмени или ремонтира, ако е увреден. Винститута са изчислили, че само ЖП мрежата в Швейцария, простираща се на почти 7000 километра, е достатъчна за генерирането на до 1TWh слънчева енергия. В Европа железопътнамрежа е с дължина отоколо 260 хиляди километра, а по света – общо около 1,16 милиона километра, което дава представа за огромния потенциал на технологията. Фотоволтаици по ЖП линиите – възможно ли е? Въпреки замърсяването и механичното натоварване фотоволтаиците, разположени между или близо до железопътните релси, не са просто „луда идея“, заяви наскоро изследователска група от Бангладеш и Австралия. Учените проведоха технико-икономически анализ на 128kW инсталация-демонстратор. Те потвърдиха, че тази силно критикувана типология на проекта може да бъде не само технически осъществима, но и комерсиално привлекателна. Това значи, че може да постигне и добра цена на електроенергията. Основните критики, отправени към инициативите за полагане на фотоволтаици в междурелсовите пространства, се отнасят до два проблема, които могат да повлияят на ефективността на слънчевите панели – “ Фотоволтаичната енергия ще играе ключова роля в развитието на жп транспорта.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==