43 ИНФРАБИЛД 7'2023 водна инфраструктура Р Е К Л А М А ционни разходи, при правилно управление на рисковете. Повечето от изградените отоплителни инсталации са стари и не са в добро техническо състояние-остарели водовземни съоръжения, които са преминали отдавна експлоатационния си срок, лошо стопанисване на каптажните съоръжения, занижен контрол при ползването и опазването на минералната вода и др. Според екоспециалисти, при температура от 60°C до 100°C на геотермалната вода на дълбочина 1000m, е възможно градовете-Плевен, Шумен, Търговище, Благоевград и Смолян, да бъдат напълно топлофицирани с геотермална енергия. Становището наМОСВ, е че потенциалът за използване на минералните води за „отопление” може да се реализира според даденостите на съответното находище, на водовземните съоръжения и на състава на минералната вода. В Северна България стойностите на общата минерализация на геотермалните води варират, отпо-малко от 1,0g/L в по-плитките части на водоносните хоризонти и Предбалкана, до над 150,0g/L (разсоли) в дълбоките им части. В Южна България повече от 90% от водоизточниците имат ниска обща минерализаци(под 1,0 g/L). Само за няколко водоизточници, разположени отопление В България има повече от 220 находища на минерални води с различни свойства и температура (13-98°C). Около 20,5% ототкритите извори в Северна България се използват, докато в Южна България около 14,5%. Приблизително 72% от откритите и експлоатирани от държавататермални извори-минерални и геотермални, са със сравнително ниска температура на водата-до 50°C. Дебитътна водата варира между 1-20 L/s в 75% от източниците. Дебитът на използваните извори е по-голям от 500 000 m3 годишно(около 16L/s) само в 5 региона от страната-Разлог, Южна Средна Гора, Сандански, Чепино и тези в Северна България. Най-високата температура-98°C, е измерена в Сапарева баня, където се отопляват 9 сгради, а най-високите дебити са концентрирани в Североизточна България. Отоплението на сгради и оранжерии е с по-голям дял в Южна България, в сравнение със Северна България, където е слабо застъпено. Използването на геотермални води за отопление не отбелязва особено развитие, поради няколко причини. Такива са липса на хармонизирана нормативно-техническа документация в областта с Европейските стандарти, а също и на административен капацитет. Регулаторни ограничения-одобрения и съвместимостс известен брой национални и местни наредби, както и правни ифинансови гаранции. Сложниипродължителни административни процедури за получаване на разрешителни и издаване на концесии. Липса на опростено финансиране на проектите за геотермална топлофикация, изискващи големи капиталови инвестиции, както и липсата на ивестиционен интерес за изграждане на отоплителни системи. Високите инфраструктурни капиталовложения в геотермални отоплителни системи (изследвания, сондажи, енергийни съоръжения, спомагателно оборудване и разпределителни мрежи) могат да бъдат компенсирани от по-ниски експлоата-
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==