34 ИНФРАБИЛД 3'2023 Един от най-важните параметри на тракторите е максималната мощност на дизеловия им двигател. При професионалните компактни модели мощностите започват от 15 к.с. и достигат до 60 к.с. За целта се разчита на малки дизелови агрегати, които са 3- или 4-цилиндрови, а обемите им са в диапазона от 0,7 л до 3,5 л. С някои малки изключения те трябват да отговарят на емисионните екологични норми по Етап V на ЕС, които са изключително стриктни, особено за отделяните в атмосферата частици (основно сажди) и азотни оксиди. За целта се използва комбинация от няколко технологии. На първо място се използва система Common Rail за впръскване на горивото под много високо налягане. При нея горивната помпа за ниско налягане е заменена с електрическа, a гориво-нагнетателната помпа за високо налягане, играеща роля и на разпределител, е заменена с електронно управлявана помпа, която създава налягане до 2000 бара. Инжекторите (дюзи-разпръсквачи) са заменени с електронно управлявани клапани (електромагнитни или пиезокерамични), които са свързани към общ резервоар, играещ ролята на общ хидроакумулатор, което е всъщност Common Rail. Всички елементи на уредбата се следят и управляват от електронен блок. За ограничаване на емисиите от сажди се използва филтър за частици (DPF). Понякога той се съчетава с дизелов окислителен катализатор (DOC). Специфичното при DPF-а е, че в него се натрупват сажди, които периодично трябва се "изгарят", това е т. нар. процес на регенерация. При съвременните компактни трактори все повече се предпочита автоматичната регенерация (без намесата на оператор), но все пак някои производители предвиждат и допълнителен бутон за ръчна регенерация. Той се използва от оператора в редки случаи - например при необходимост от повтаряне на процеса, когато има още непремахнати сажди. Регенерацията при модерните трактори не изисква те да спират на място, а всичко се случва в движение, по време на работа. При някои производители, за ограничаване на емисиите от азотни оксиди според нормите на Етап V, се налага двигателят да бъде със система за рециркулация на изгорелите газове с охлаждане (CEGR). Всичкитези съвременни системи, липсващи при по-старите поколения трактори, в някаква степен "усложняват" живота на техните ползватели. От една страна това изисква добро познаване на инструкциите за експлоатация, предоставени от производителя, и използване на точно определени консумативи, например конкретен клас и вискозитет на моторното масло. Не са изключени случаи на задръстване на филтъра за частици (DPF) и проблеми в процеса на регенерация в следствие на неправилна експлоатация или поради специфичните условия на работа в конкретното стопанство. Тяхното отстраняване изисква намесата на специализиран сервиз, най-добре на местния представител на производителя. Факт е, че заради твърде строгите екологични изисквания на Етап V на ЕС, оборудването на двигателя с DPF е неизбежно, поне към настоящия момент. По принцип фермерите се ориентират за големината на трактора и работата, която може да свърши, според неговата мощност. Но често по този начин каруцата се поставя преди коня. По-правилно е да се обмисли добре каква работа ще се извършва с машината. Това е важно защото част от мощността на двигателя се използва за функционирането на системите на трактора. Да вземем за пример двигател, който според съответния стандарт е обозначен с мощност 60 к.с. при маховика за определено ниво на оборотите - например 2800 об./мин. Но какво става след като този агрегат е монтиран в трактора, към него се куплира хидравличната помпа, трансмисията, алтернатора, помпата за кормилната уредба... Така дори тракторът да е паркиран, наличната за използване мощност ще бъде по-малка от 60 к.с. Тя ще се намали допълнително, когато машината се движи на собствен ход и отпред е монтирана товарачна уредба. Тъй като компактнитетрактори се използват най-често с прикачен инвентар, задвижван от силоотводен вал (РТО), най-добре е да се вземе предвид мощността на самите силоотводни валове. Разбира се, те могат да работя на различни обороти, което също трябва да се отчете. Така ще стане ясно с колко енергия разполага самият трактор, за да работи с конкретен прикачен инвентар. При някои модели към силоотводния вал е насочена повече мощност, така че няма нужда да се инвестира в по-голям трактор за същата работа. Когато тракторът е предвиден да бъде използван за почвообработка - например с плуг или култиватор, то също трябва добре да се обмисли колко да бъде неговата мощност, предвид типа на почвата, видовете прикачен инвентар, ще се тегли ли ремарке и др. подобни, а и колко време е планирано за изпълнението на тези дейности.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==