34 ИНФРАБИЛД 1'2023 Все по-често и все повече градове по света полагат усилия за създаване на т. нар. споделени улици. Това сa оживени обществени пространства, които възвръщат „животопригодността“ на нашите селища. Споделената улица може да се състои от една улица, площад или комбинация от свързани улици. Всички те, обаче, трябва да отговарят на определени характеристики и изисквания. Създаването на споделени улици не е модно увлечение. То има дълбок социален смисъл. Когато разберем мотивите за новата тенденция, от само себе си идват отговорите къде и как да направим споделени улици. Това е темата, която представяме на страниците на списание Инфрабилд. ТЕКСТ МАРИЯ МАЛЦЕВА „Колата е цар“, отсечено казва известният датски архитект-урбанистЯн Геел в залата на градската галерия в София една лятна вечер през 2016 година. Казвал го е и в Москва, и в Ню Йорк, и в Сидни. Макар да е вече на над 80 години, Геел почти постоянно пътува. Викат го кметовете от градове по всички краища на света, за да ги консултира как да „върнат“ градовете на хората. Навсякъде има един и същ проблем: „колата е цар“. Автомобилът е завзел обществените пространства и за хората не е останало място. „Проблемът, от който страдат много градове, е, че в опитите си да угодят на трафика, те са позволили улиците да станат толкова силно подчинени на автомобилите, че сега улиците са загубили основната си цел – да бъдат места, които привличат хора, да привличат инвестиции, да привличат разходи“, казва Бен Хамилтън-Бейли, градски дизайнер, друг от всепризнатите специалисти по обществени пространства. Колата е цар За да разбереммотивите за стремежа към споделени улици, от помощ е да се върнем малко назад във времето. Откакто съществуват човешките селища, те имат улици. По улиците хората вървят, понякога срещат познати и си говорят, майките водят за ръка децата си си и им обясняват света, старците се клатушкат, опрени на бастуните си, уличните търговци развозват стоките си и ги предлагат. С други думи – улицата е социално място. Появата на автомобила в началото на миналия век променя оживлението. С бързото си движение и символизирайки престиж и благополучие, машината бързо завзема градските трасета. Ръмжащите двигатели изместват човека от улицата. Автомобилите са бързи и опасни, следователно улицата трябва да бъде освободена от хора, за да могат колите да се движат безпроблемно. Човеците са изтикани по тесни странични ивици за ходене – тротоари. Планирането на улиците в градовете се предава в ръцете на пътни инженери, вместо на архитекти или градски планьори. Мястото за коли става все повече, а мястото за хора – все по-малко. Скоро колите започват да завземат и местата на човеците – тротоарите, а сетне дори градинките за деца. Пешеходецът е наказан да Споделената улица
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==