40 ИНФРАБИЛД 7'2022 Уважаеми доц. Филков, бихте ли представили Хидротехническия факултет, който ръководите? Още при основаването на Висшето техническо училище през 1942 г. в него е формиран отдел по културинженерство, от който седем години по-късно е създаден Хидротехническия факултет. През над 70-годишната история на факултета в него има три основни специалности - „Водоснабдяване и канализация“, „Хидротехническо строителство“ и „Хидромелиоративно строителство“. Последните две бяха обединени преди 4 години в „Хидростроителство“, за която променихме и учебните планове, като отчетохме съвременните условия. Тази специалност е от стратегическо значение за държавата, която я обяви за защитена. На студентите се осигурява безплатно обучение в нея, университетът получава допълнителна субсидия за нейното поддържане. Въпреки обединението на двете традиционни специалности, осигуряваме обучение на инженери по всички „водни“ части в инвестиционно проектиране - ВиК, хидротехническа и хидромелиоративна. Отделно оттова, преди 6 години разкрихме нова специалност „Инженерна екология“, която разглежда екологичната страна на строителството, включително и на водното строителство. Нашият факултет е носител на традиции в строителното образование, които създават усещане за сигурност, както на студентите, така и на преподавателите. Същевременно факултетът и специалностите се развиват в крак с модерните тенденции. Като специалист по хидромелиоративно строителство, бихте ли ни разказали повече за тази специалност и нейното значение за обществото? Хидромелиоративната инфраструктура е невидима за хората, които живеят в градовете. Тя е в земеделските земи и само част от нея може да се види. Например, всеки който е минавал по автомагистрала „Тракия“, между Пазарджик и Пловдив, е видял оризищата от двете є страни. Но много малко хора се замислят за инфраструктурата, довела водата до тези земи. А тя изминава много дълъг път, понякога десетки километри. Необходими са дълги канали, огромно количество тръби и множество съоръжения, които са разпръснати върху големи площи. На шега с колегите я наричаме „невидимата“ инфраструктура. Тези мрежи са много по-непознати за широката публика от ВиК мрежите в градовете. Имаме добри традиции в хидромелиорациите - към края на 80-те на миналия век, страната ни е била средшестте най-развити в света. Строили сме напоителни системи в африкански и азиатски страни. Преди 8 години имах среща с опитен френски инженер, който ми сподели, че е бил силно впечатлен отработата на българските хидроинженери вМароко. Колега от УАСГ скоро беше на екскурзия в тази страна и ми сподели, че местните хора още ни споменават с добро, заради изградените от наши специалисти напоителни системи. С хидротехническото строителство пък е свързана друга „невидима“ инфраструктура - хидроенергийната. Разположена в планините, далеч от пътища, с дълги деривации от канали, тунели, ВЕЦ. Малко хора си дават сметка, че Помпено-акумулиращата ВЕЦ на практика е една огромна „зелена“ батерия. Ето как, чрез управлението на водата, може да извличаме максимални ползи от нея. Не зная доколко младите хора са наясно, но инженерите от специалност ВиК се занимават също и с пречистване на водите - питейни, промишлени, отпадъчни. Това изисква много специфични познания. Чистотата на водите също е в пряка връзка с тяхното управление. Проектите, свързани с хидротехническо и хидромелиоративно строителство, са мащабни и като площ и като инвестиция. Единствен комплексен инвеститор е държавата и тя трябва да се грижи за инфраструктурата си. Как бихте коментирали наводненията и засушаванията, от гледна точка състоянието на хидротехническите съоръжения? При последните наводнения в карловските села, не чух доц. д-р инж. Петър Филков декан на Хидротехнически факултет в УАСГ Управляваме и използваме силата на водата
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==