32 ИНФРАБИЛД 5'2022 Р Е К Л А М А Р Е К Л А М А нарастващо влияние на частните предприемачи в процеса на строителство и от растящия натиск за застрояване с висока плътност в градовете, където свободната земя в публичното пространство е оскъдна и скъпа. Към това се добавят и нарастващите притеснения на родителите за децата, които играят на открито в градската среда – поради страхове от социални опасности и рискове от трафика. Крайният резултат от това е своеобразно завръщане към недобрите практики от далечното минало на градското развитие – децата биват принудени да играят по улиците или в различни полуобществени зони (т.е. малки ниши в градското обществено пространство). Регулации В гъсто населени градски пространства нерядко важат регулации за зоните за отдих и почивка, спорт и игра. В Хонг Конг например има стандарт за разстоянието от дома до откритите пространства (не повече от 400 метра) и до големите паркове (до 3 км). Има и изискване за минимум 20 хектара открито пространство на всеки 100 хиляди жители. Това не е много – два квадрата на човек. Но в тази бройка не са включени учащите и децата. Игровото пространство се съблюдава от местни организации като например Департамент по отдиха и културните дейности. Във Великобритания Националната асоциация за игрища на Обединеното кралство заявява, че място за игра за много малки деца, деца в ранна училищна възраст или по-големи деца трябва да бъде достъпно съответно в рамките на 1, 5 или 15 минути пеша (съответстващо на 100, 300, 600 м респективно). Освен това са необходими 0,8 хектара детска площадка на всеки 1000 души от населението. Освен достъпността има и други фактори, които трябва да се вземат предвид, включително ландшафтно разнообразие, достъпност на съоръженията и дейности, които се предоставят във връзка с използваемостта и популярността на мястото. В България в момента няма законов регламент, който да определя колко пространство за отдих, спорт и игра следва да се пада на човек от градското население. Няма и орган, който да съблюдава спазването на прилично съотношение между тези два показателя. Съвременната среда в градовете в страната ни е наследила добре обмислени и прецизирани норми за градското пространство от периода 1944-1989г. Тези норми определят като задължително наличието на достъп до среда за отдих и почивка, спорт и детска игра на три нива: ежедневно – в непосредствена близост до жилищата; седмично – в рамките на неголямо разстояние от домовете, както и сезонно – за дългите ваканционни периоди. Поради това типологията на т. нар. „соц-строителство“ осигурява градинки и детски площадки в непосредствена близост до всеки жилищен блок, малки квартални паркове, както и големи градски паркове, обслужващи по няколко квартала. Съвременният градски пейзаж, белязан от стремежа към комерсиално оползотворяване на всяко малко пространство в града, и влиянието на интересите на частните инвеститори значително ограничават възможностите подобни добри практики да се спазват в модерната градска среда. Тогава възниква въпросът какво можем да направим в гъсто МОБИЛНОСТ Съвременни решения за транспорт в общините научете повече на www.ProfiLand.net
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==